В българското законодателство са уредени две форми на наследяване – по закон и по завещание. Наследниците по закон са посочени изрично от закона, докато наследниците по завещание се определят от лицето, което завещава. Общи положения за завещанието може да прочетете в тази статия. 

Настоящата статия цели да ви запознае с основанията за оспорване на завещание, които са уредени в българското законодателство. Съдържанието е полезно, както за тези, които желаят да завещаят при съобразяване законодателната уредба, така и за тези, чиито права са накърнени в следствие от завещателно разпореждане.

НИЩОЖНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕ

Нищожни са завещанията, които на практика не пораждат правни последици. При тях не е спазена формата, която законът предписва, или липсва някой от елементите за тяхната действителност.

Пороците за нищожност се срещат по-често при саморъчните завещания, доколкото се съставят от самия завещател, който в повечето случаи не е запознат със законовите реквизити относно съдържание и форма на завещанието.

Нищоността на завещанията не влече след себе си нужда те да бъдат оспорени. Както споменахме по-горе, изначално те не пораждат правни последици.

Възражение за нищожност на завещание може да се направи в рамките на вече образуван съдебен процес /примерно съдебна делба/, както и да се предяви нарочен иск /отрицателен установителен иск/.

Правото на иск за прогласяване нищожност на завещанието не е ограничено с давностен срок.

На нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това.

Основанията за нищожност на завещанията са уредени в чл. 42 от ЗН и са, както следва:

Нищожност при завещателно разпореждане в полза на лице, което няма право да получава по завещание:

Законът за наследството не съдържа ограничение дали лицето, което ще получи завещанието е физическо лице, юридическо лице или държавата.

Изискването е то да бъде посочено в завещанието, да е живо /респ. ако е юридическо лице да не е прекратено/ към момента на откриване на наследството, да е способно да получава по завещание и да е достойно предвид разпоредбите на чл. 3 ЗН. / така Решение № 716/13.06.2006 г. по гр. д. № 360/2005 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо гражданскo отделение/

Не може да наследява по завещание лице, което не е заченато при откриване на наследството /момента на смъртта на наследодателя/ или който е неспособен да живее. Като в закона е установено, че до доказване на противното лице, родено живо, се смята жизненоспособно.

Не може да наследява по завещание и лице, което е недостойно да наследява. Законът приема, че недостоен да наследи е:

  • а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; 
  • б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
  •  в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание

Законът допуска изключение по отношение на недостойните да наследяват, като урежда, че недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.  В случай, че недостойният се явява и наследник по закон, освен по завещание, недостойният наследява само в границите на завещанието.

Нищожност при неспазване на законовите изисквания при съставяне на завещанието:

Законът въвежда изисквания, при които следва да се състави завещанието, които са различни в зависимост от това дали завещанието е нотариално или саморъчно.

Нотариалното завещание следва да е извършено от нотариус в присъствие на двама свидетели като се спазва процедура по чл. 24 от Закон за наследството.

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, както е посочено в чл. 25 от Закон за наследството.

Ако са налице поправки и зачертавания или добавяния,  доказателствената сила на документа се преценява с  оглед на всички доказателства по делото. Тези корекции не съставляват основание за нищожност или унищожаемост на завещанието.

По отношение на посочване на датата съгласно Решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение „Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.“

Нищожност при завещателно разпореждане в противоречие на закона, на обществения ред и на добрите нрави:

С оглед безвъзмездния характер на завещателните разпореждания мотивът за съставяне на завещанието има правно значение и той не може да противоречи на морала. Ако се уговори, че наследодателят следва да получи издръжка приживе с оглед направено завещателно разпореждане,  това ще противоречи на безвъзмездният характер на завещанието, и ще доведе до неговата нищожност. 

Нищожно ще е и завещанието, ако с него се уговаря задължение за издръжка и гледане доколкото това накърнява безвъзмездния характер на сделката и противоречи на нейния мотив. Същевременно обаче ако едновременно с мотив, който противоречи на закона, са изложени и други мотиви, които не противоречат на закона и са решаващи за извършване на завещанието, то тогава завещанието е действително и поражда правни последици.

Нищожно ще е и всяко завещание, което противоречи на закона или е направено с цел да го заобиколи. Недействително ще е всяко разпореждане, което се отнася до недопустим предмет: примерно, завещава се част от жилище, което не може да се обособи като самостоятелно. Друг е случаят, когато се завещава вещ, която не е собственост на завещателя, като в този случай отново е налице недействителност на завещатъелното разпореждане.

ВКС приема, че ако е налице завещателно разпореждане, с което се завещава имот в цялост, а завещателят има само идеални части от него, то тогава завещанието е действително в размер до тази идеална част.

Нищожност, когато условието или тежестта са невъзможни:

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест, като всеки заинтересован може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести.

Тежест в завещание е налице, когато на лицето, на което се завещава, се вменява задължение да извърши нещо, когато завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследство. В практиката се приема, че завещанието е нищожно, когато е налице условие или тежест, които следва да се изпълнят приживе на наследодателя, когато тежетта или условието имат възнаградителен характер, когато е невъзможо изпълнението на тежестта или условието и др.

Особено е положението с противозаконните и противонраствените условия. Примерно, завещава се под условие лицето да се разведе. В този случай практиката приема, че критерият относно това нищожно ли е завещанието се определя от това дали условието е решаваща причина за формиране волята на съответното лице. Съответно, ако изпълнението на условието е решаващо за завещателното разпореждане, завещанието е недействително. Обратно, ако условието не е мотив на завещанието, то следва самото условие да отпадне, а завещанието да е в сила.

УНИЩОЖАЕМОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО

Унищожаемите завещателни разпореждание формално притежават всички елементи, които законът изисква за тяхната действителност, но са засегнати от пороци, които дават основание на заинтересования да иска тяхното унищожаване.

Завещанието, което е унищожаемо, поражда правни действия, докато не бъде оспорено по съдебен ред. Оспорването може да стане чрез нарочен иск или с възражение по вече предявен такъв.

Искът се погасява с тригодишна погасителна давност, която започва да тече от деня, в който ищецът е узнал за причината за унищожаемостта, но не по-късно от 10 години от откриване на наследството. 

В случай, че узнаването на причината за унищожаемостта е преди откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриване на наследството. Ако искането за унищожаване е направено във форма на възражение по вече предявен иск за изпълнение на завещанието, то не е ограничено със срок.

Ако завещанието се отмени чрез оспорването по съдебен ред, се счита, че същото не е било никога извършвано /отпада с обратна сила/. При унищожаване на завещанието това, което е получено, следва да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците.

Особено е, че унищожаемите завещания могат да бъдат потвърдени от наследниците, с които същите да се затвърдят. Потвърждение на завещанието е налице и когато страната, която има право да иска унищожаването му, го изпълни доброволно, като знае основанието за унищожаемостта. Веднъж направило потвърждение, лицето не може да иска унищожаването му, тъй като потвърждението действа с обратна сила /приема се, че завещанието е действително от момента на извършването му, а не от момента на потвърждаването му/. По отношение на третите лица потвърждението действа за в бъдеще.

Основанията за унищожаемост,  респективно за оспорване на завещателните разпореждания са, както следва:

Оспорване на унищожаемо завещание поради неспособност на лицето да завещава:

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице. Всяко лице чрез завещание може да се разпорежда неограничено с имуществото си. Лицето следва да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и да е способно да действа разумно.

Завещателното разпореждане е унищожаемо тогава, когато към момента на извършване на завещанието лицето не е способно да завещава. Неспособни да завещават са лицата, поставени под ограничено запрещение. В този случай се изследва дали към момента на извършване на завещанието разбират свойството и значението на постъпките си. Обръщам внимание, че ако лицето, което завещава е под пълно  запрещение – това е основание за нищожност.

В практиката се приема, че лице, което не е способно да действа разумно е това лице, което не е поставено под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в обективна невъзможност да разсъждават нормално.  Съгласно Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева: „Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е, да е съществувало по времеизвършването на завещанието.“ 

Оспорване на унищожаемо завещание поради грешка:

Грешка е налице, когато изявената воля не съответства на действителната. Грешката може да се отнася до лицето, на което се завещава, или до това, което се завещава. Грешката е основание за унищожаемост на завещанието, само когато се отнася до негови съществени елементи. Грешка може да е налице и в мотивите на извършване на завещателното разпореждане. Примерно, „завещавам коня си на Теодора, която е състезател по конна езда“, но ако лицето не се занимава с това, а лицето, което завещава, само се е въвело в заблуждение, грешката е очевидна и може да се иска унищожаване на завещанието.

Оспорване на унищожаемо завещание поради измама:

Измамата представлява умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение. Ако измамата е единствената причина завещателя да извърши завещателното разпореждане, то е налице основание за унищожаемост на завещанието. Не е необходимо измамата да осъществява състав на престъпление по Наказателния кодекс. Измама ще е налице при изопачане или премълчаване на обстоятелство, което е от значение за вземане на решение за извършване на завещателното разпореждане.  В горния пример измама ще е налице ако лицето Теодора умишлено заблуди завещателя, че е състезател по конна езда.

Оспорване на унищожаемо завещание поради насилие:

Психическото насилие, упражнено над лицето, което завещава, или т.н.  заплаха е основание за унищожаване на завещанието. Заплашаване е действие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или за близките му. Насилието е основание за унищожаване на завещанието, ако е такова, при което е възбуден основателен страх, който опорочава волята на завещателя. За преценка степента на насилието се прави като се вземе предвид психиката на конкретно лице.

Обръщам внимание, че основание за унищожаемост е само психическото насилия. При физическо насилие не е налице никаква воля за извършване на завещателно разпореждане, като завещателния акт в този случай е нищожен.

И двете прояви на насилие /психическо и физическо/ съставляват престъпление по НК / https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529 , като за тях се носи наказателна отговорност.

ОСПОРВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ ПРИ НАКЪРНЕНА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ

В настоящата статия само ще отбележим възможността за оспорване на завещанието при накърняване на запазена част, като имаме отделна статия по въпроса. В този случай актът, с който се завещава, не страда от порок, а се накърнява право на наследник.

Запазена част имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя.

Размерът на запазената част е уреден в чл. 29 от ЗН, както следва:

 Чл. 29.  (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. 
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
 (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Лице с накърнена запазена част може да предяви иск за възстановяването й, ако същият е приел наследството. За целта е препоръчително да ангажирате адвокат.  

В случай че имате нужда от съдействие във връзка с оспорване на завещание може да разчитате на Адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“, като изпратите запитване през формата за контакти.