В българското законодателство са уредени две форми на наследяване – по закон и по завещание. Наследниците по закон са посочени изрично от закона, докато наследниците по завещание се определят от лицето, което завещава. 

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА? 

Установено е, че всяко лице чрез завещание може да се разпорежда неограничено с имуществото си. Лицето следва да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и да е способно да действа разумно. 

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. 

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДИ ПО ЗАВЕЩАНИЕ? 

Законът за наследството не съдържа ограничение дали лицето, което ще получи завещанието е физическо лице, юридическо лице или държавата. 

Изискването е то да бъде посочено в завещанието, да е живо /респ. ако е юридическо лице да не е прекратено/ към момента на откриване на наследството, да е способно да получава по завещание и да е достойно предвид разпоредбите на чл. 3 ЗН. / така Решение № 716/13.06.2006 г. по гр. д. № 360/2005 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо гражданскo отделение/ 

КОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Не може да наследява по завещание лице, което не е заченато при откриване на наследството /момента на смъртта на наследодателя/ или който е неспособен да живее. Като в закона е установено, че до доказване на противното лице, родено живо, се смята жизненоспособно. 

Не може да наследява по завещание и лице, което е недостойно да наследява. Закоът приема, че недостоен да наследи е: 

  • а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; 
  • б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
  •  в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание

Законът допуска изключение по отношение на недостойните да наследяват, като урежда, че недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.  В случай, че недостойният се явява и наследник по закон, освен по завещание, недостойният наследява само в границите на завещанието. 

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАЕ? 

Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Общо ще е завещателно разпореждане, в което е написано „завещавам цялото си имущество на Георги Димитров“. 

Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. В този случай ще е написано „завещавам вилата си в с. Брястово на Георги Димитров“. 

Съгласно Решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 3343 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение: „Доколкото законът не изисква в случаите, когато се завещава конкретен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези и е достатъчно индивидуализацията да бъде извършена по начин, който прави имота обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай, при непълно и неточно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване както с оглед употребените в завещанието думи и изрази, така и с оглед правилата на формалната житейска логика и като се има предвид обстоятелството, че ако при посочването на имота в нотариално завещание е допусната грешка, след смъртта на наследодателя тази грешка не би могла да бъде отстранена по предвидения в ГПК ред.“

Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. При накърняване на запазена част лицето, което е ощетено, мое да предяви иск за възстановяване на запaзената си част. 

Освен това, завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест, като всеки заинтересован може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. 

Тежест в завещание е налице, когато на лицето, на което се завещава, се вменява задължение да извърши нещо, когато завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследство. В практиката се приема, че завещанието е нищожно, когато е налице условие или тежест, които следва да се изпълнят приживе на наследодателя, когато тежетта или условието имат възнаградителен характер, когато е невъзможо изпълнението на тежестта или условието и др.

Интересна е съдебната трактовка по отношение на направено завещание, в което е налице задължение за предприемане на определени действия по разпореждане с наследственото имущество с цел основаване на фондация. В този случай съдът приема, че това е възможна тежест и доколкото не включват задължение за заветника да предаде имуществото на фондацията /или на трето лице, което да я основе/ едва след своята смърт, т.е. доколкото завещанието не съдържа воля за последващо преминаване на наследственото имущество, не обосновават недействителност на завещанието. 

Важно е да се отбележи, че неизпълнението на тежестта не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане, но лицето, което има правен интерес може да предяви иск тежестта да се изпълни.

КАКВИ СА ФОРМИТЕ НА ЗАВЕЩАВАНЕ? 

Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.

НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.   Закон за наследствот урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, които са: „изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса.“ При липса на някой от тези реквизити на формата е налице нищожност на завещателното разпореждане. Съгласно Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4176 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение: „Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването.“  

САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. 

В практиката често се случва да са налице поправки и зачертавания или добавяния. В тези случаи доказателствената сила на документа се преценява с  оглед на всички доказателства по делото.  

Освен това, съгласно Решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение „Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.“ 

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

КАК СЕ ОБЯВЯВА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ? 

Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. 

Когато саморъчното завещание е било предадено за пазене у нотариуса, обявяването се прави от него. 

Практиката приема, че обявяване на едно саморъчно завещание представлява действие по приемане на наследството. 

КАК СЕ ОТМЕНЯ ЗАВЕЩАНИЕ? 

Завещанието може да бъде изменено или отменено преди смъртта на наследодателя, като отмяната може да бъде изрична или мълчалива. 

Изрична е отмяната, когато завещателят изрично заявява чрез ново завещание или нотариален акт, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. 

Новото завещание, с което се отменя предходното, трябва също да отговаря на предвидената в закона форма /да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е означена датата, на която е съставено и да е подписано след завещателните разпореждания/. 

В съдебната практика се приема, че „Не е елемент от формата по чл.25 ЗН озаглавяването на текста като завещание, както и употребата на израза „отменям“, достатъчно е от съдържанието му да може да се установи несъмнено и безусловно такава завещателна воля, както и да е ясно кои предходни завещания се отменят /ако са повече от едно/.“

Ако в новото завещание не се упоменава изрично, че се отменя предходно завещание, следва да се приеме, че е налице мълчалива отмяна, ако новите завещателни разпореждания са несъвместими с направени преди това. Съгласно Решение № 24 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5217 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение: „Когато в един писмен акт се изразява воля за отмяна на предходно завещание и същевременно се прави ново завещателно разпореждане, валидността на всяко от тях следва да бъде преценявана отделно, така както ако биха били направени с два самостоятелни завещателни акта.“  

Освен това, ако едно завещание е отменено с последващо завещание, отмяната е валидна, дори ако последващото завещание не произведе действие. 

КОГА МОЖЕ ДА СЕ ОСПОРИ ЗАВЕЩАНИЕ? 

На първо място, оспорване на завещанието може да се направи ако със завещанието е налице накърняване на запазена част. Запазена част имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. 

Размерът на запазената част е уреден в чл. 29 от ЗН, както следва: 

 Чл. 29.  (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. 
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
 (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Лице с накърнена запазена част може да предяви иск за възстановяването й, ако същият е приел наследството. За целта е препоръчително да ангажирате адвокат.  

Освен това, оспорване може да се инициира и при унищожаемост на завещателите разпореждания: ако лицето, което завещава, е неспособно да го направи; ако е налице измам или грешка  в изявената воля, ако самото завещание е направено под „насилие“ – чрез физическо или психическо въздействие, което опорочава волята на завещателя. 

Завещанието може да се оспори и ако са налице основания за нищожност  на завещателните разпореждания. Такива ще са случаи, в които лицето няма право да наследява по завещание,  когато не са спазени императивни разпоредби по оформяне на завещанието, ако завещателните разпореждания противоречат на добрите нрави, ако е обективно невъзможно да се изпълни тежестта или условието. 

Оспорване на завещание може да се направи, както в нарочно производсво, така и като възражение примерно в делбено производство.