
Особености на съдебната делба
Често съсобствениците не успяват да постигнат съгласие за прекратяване на съсобствеността и разпределение на общото им имущество. В този случай всеки от тях може да инициира производство по съдебна делба. Правото на делба се поражда от всяка дялова имуществена общност, т.е. обикновена съсобственост, а не съвместна, бездялова собственост (пр. съпружеска общност).
Съдебната делба представлява особено исково конститутивно производство, уредено в глава XXIX от Гражданския процесуален кодекс. В много случаи тя замества непостигнатата доброволна делба, тъй като се осъществява принудително потестативното право.
Характерно за производството е, че се провежда двуфазно . Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.
Предметът на делбата може да бъде съществено разширен, когато са налице обуславящи отношения (произход, осиновяване, завещание, брак и др.), които се въвеждат, когато споровете по тях са подсъдни на делбения съд. Наред с иска за делба може да се съединят и други искове – инцидентни установителни или конститутивни искове относно преюдициални правоотношения, осъдителни искове относно взаимни притезания, коститутивен иск за изкупуване на неделимо жилище и др. Дали производството ще протече опростено и ще се ликвидира една безспорна съсобственост, или усложнено, като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност, това зависи от конкретния казус и процесуалното поведение на страните.
Особени случаи в практиката предвиждат възможност за делба на общо право на строеж и надстрояване; делба на идеална част от вещ; делба само на общ УПИ или само на общата сграда в това УПИ; допустимо е прекратяване на общността само относно някои от включените в нея имоти.
Не се допуска делба, докато не е прекратена съпружеската имуществена общност по реда на чл. 27 от СК; при претенция за по-голям дял от общото имущество по чл. 29 от СК; както и до учредяването на съсобственост и определяне размера на дяловете на съсобствениците. Това не се прилага при преобразуване на лично имущество. Същото може да бъде установено в делбеното производство.
Страни в производството са всички лица, които участват в имуществената общност, чието прекратяване се иска. Особеното е, че съделителите, които не отричат допустимостта на съдебната делба, имат качеството едновременно на ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на другите съделители.
Искът за съдебна делба е родово подсъден на районния съд независимо от страните и стойността на включените в делбата имоти. Присъединените искове, компетентни на районен съд, се разглеждат съвместно с делбата и по тях съдът се произнася със сила на пресъдено нещо. Спорове, обуславящи съдебната делба, които влизат в компетентността на окръжните съдилища, не могат да се предявяват пред районен съд с инцидентен установителен иск, а само с възражение.
Разноски в производството:
Всеки съделител понася такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.
При отхвърляне на иска и недопускане на делбата, отговорността за разноските се урежда от общите правила.
По присъединените в съдебната молба искове разноските се присъждат съобразно с уважената част от иска.
Допълнителна информация за производството и особеностите на отделните фази може да намерите на сайта.

адв. Кристина Караколева
адв. Кристина Караколева завършва специалност "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 2011 г. до 2019 г. работи в адвокатско дружество, където придобива опит в гражданско, арбитражно и изпълнително производство. Понастоящем специализира в областта на търговско, гражданско и облигационно право.