Съдебната делба представлява особено исково конститутивно производство, уредено в глава XXIX от Гражданския процесуален кодекс. В много случаи тя замества непостигнатата доброволна делба, тъй като се осъществява принудително потестативното право.

     Характерно за производството е, че се провежда двуфазно . Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

      Първа фаза: допускане на делбата.
     Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.
     Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
     В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.
     Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността. В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

      Решението, с което съдът не допуска делбата, отрича със сила на пресъдено нещо правото на делба, претендирано от ищеца и представлява пречка за предяване на нов иск за делба между същите страни, относно същите имоти, на същото основание.

      Втора фаза: извършване на делбата.

     С влизане в сила на решението за допускане на делбата нейната първа фаза приключва и започва втората фаза от производството, която цели да извърши допуснатата делба.

     Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ , които представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност. Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

     Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина: чрез образуване на дялове от общите имоти и предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

     Когато имотите могат да се разпределят в отделни дялове за всички съделители, съдът съставя разделителен протокол. Ако имотите са по-малко от съделителите, съдебна делба чрез разделителен протокол е недопустима.

     В дялове могат да бъдат поставени и отделни етажи от обща сграда или части от общия етаж, така че с делбата да се учреди между съделителите етажна собственост. Обособените чрез съдебна делба жилища може да не отговарят на стойността на квотите на съделителите или пък да не задоволяват жилищните им нужди, но трябва да могат да се използват самостоятелно без неудобства и без значителни преустройства. Ако тези условия не са налице, съдът може да откаже съдебна делба по този ред.

     Разликата между размера на квотата и стойността на имотите, включени в дела, се изравнява в пари. Изравняването създава парични вземания между съделителите, които могат да се прихванат с насрещни вземания, присъдени при разрешаването на споровете относно сметките между съделителите.

     След като разделителният протокол влезе в сила, бъдещите носители на образуваните дялове може да се определят чрез жребий съгласно чл. 352 от ГПК.

      Вещноправните последици на съдебната делба настъпват или в деня на влизане на разделителния протокол в сила, или след тегленето на жребия, което може да бъде обжалвано като процедура. След това възниква в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите, които са включени в техните дялове. Именно в това се състои конститутивният ефект на съдебната делба, като този ефект се прибавя към силата на пресъдено нещо, с което е установено правото на делба.

     Когато имотът е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан. Получените от проданта суми се разпределят между съделителите съобразно с техните дялове.

     Както посочих по-горе, съделителите имат право да участват в проданта. Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК, т.е. желаещият да изкупи имота трябва да е участвал в проданта и при съставянето на протокола по чл. 492, а. 1 от ГПК да заяви, че желае да купи имота по най-високата цена, предложена при наддаването. Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията по-горе, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица. Ако при проданта никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан. Съсобствеността се прекратява с извършването на проданта.

     Във втора фаза може да се проведе и производство по възлагане на неподеляемо жилище. Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, същият може да бъде възложен на един от съделителите.

     Молба за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен и след изтичането му страните в производството губят тази възможност. Изискване на закона е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и това жилище да е неподеляемо. Лицата, които имат право да искат възлагане на неподеляемо жилище са преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище; или съделител, който при откриване на наследството /смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище.

     Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

      Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва.

     Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
      Допълнителна информация за особености на производството по съдебна делба може да намерите на сайта.