Всяко дете има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото благоденствие.
От своя страна, родителят е длъжен да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Следователно е необходимо родителят да осигури условия на живот, които да са предпоставка за здравото във всеки аспект развитие на детето. Това включва и задължението за даване на издръжка.
ОТ КОЙ МОМЕНТ СЕ ДЪЛЖИ ИЗДРЪЖКА?
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за даване на издръжка от родител възниква с раждането на детето. То е налице независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки.
Още повече в свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС възприе, че поканата за изплащане на издръжка на дете не е необходима.
Тоест, когато родителят не изпълнява задължнието си за заплащане издръжка на детето, тогава тя може да се присъди по съдебен ред.
ИСК ЗА ИЗДРЪЖКА НА ДЕТЕ
Иск за издръжка се предявява пред компетентния съд чрез законния представител на малолетното дете /другият родител/ или от непълнолетното лице със съгласието на родителя. Съгласно Решение № 109 от 05.05.2016 г. по гр. д. № 2162 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение:
„Родителят, който не е лишен от родителски права, и полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, може да предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител.“
Видно от цитираната практика, за да предяви иск от името на детето или да даде съгласие, родителят трябва да не е лишен от упражняване на родителски права.
Този иск се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
Ответник в производството е родителят, който не полага непосредствени грижи за детето.
С исковата молба ищецът желае ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка, като може да претендира и издръжка за до една година преди предявяване на иска.
Производството е спорно. Допустими са всички доказателствени средства. В рамките на делото може да се приобщи като доказателствен материал документи, които установяват доходите на родителя, от който се претендира издръжката, така и такива, които доказват нуждите на детето. Препоръчително е да се разпитат свидетели в производството, чрез които да се установи какви са потребностите на детето, има ли извънкласни занимания, специални потребности и др.
Съдът постановява решение, с което уважава или отхвърля иска с оглед събраните по делото доказателства.
Разноските, които са направени в производството /адвокатско възнаграждение, депозити за експертизи и държавна такса/, се присъждат в тежест на страната, която „губи“ делото.
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ИЗДРЪЖКАТА?
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, респективно общата сума за издръжка на всяка дете се определя между двамата родители.
Съгласно чл. 142 от Семейния кодекс размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Видно от разпоредбата са налице два критерия при определяне размера на издръжката.
На първо място, това е нуждата на детето.
В практиката си Върховният касационен съд приема, че нуждите на децата се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. В този смисъл е Определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 736/2012 г. на Върховен касационен съд.
На второ място, от значение е и възможността за даване на издръжка. Тази възможност се определя от доходи, имотното състояние и квалификация на родителя. По правило двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно. Взема се предвид обаче предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В практиката се приема, че възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й, а при намаляване размера на доходите намалява и размера и на дължимата издръжка /така Решение № 164 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 948 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
До намаляване размера на издръжката ще доведе и примерно раждане на още едно дете на този, който дължи издръжка.
При постановяване на решенията си съдилищата се стремят към определяне на справедлив размер на издръжката.
Размерът няма да е справедлив, ако определената издръжка на непълнолетното дете не отговаря на нуждите му за осигуряване условия на живот, необходими за неговото развитие, както и когато не са съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите.
Размерът на определената от съда издръжка не зависи от заплащаните преди процеса и при други обстоятелства доброволно суми.
КАКЪВ Е МИНИМАЛНИЯТ И МАКСИМАЛНИЯТ РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКАТА?
В закона е установен минимумът, но не и максимумът, който може да бъде присъден за издръжка.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Няма налице законова забрана родителят, който не полага преките грижи за детето, да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената.
Общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му обаче не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката.
ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ИЗДРЪЖКА НА ПЪЛНОЛЕТНИ?
Съгласно чл. 144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Видно от разпоредбата при пълнолетните деца не е налице абсолютно задължние от страна на родителя за даване на издръжка, а само ако това не би довело до особени финансови затруднения. При непълнолетните деца издръжката се дължи независимо дали разполага с имущество или не.
Съгласно практиката: „Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.“
Особеност при определяне размера на издръжката, е че обстоятелството дали и в какъв размер получава доходи пълнолетното дете е от значение за определяне справедлив размер за издръжката.
В допълнение подчертаваме, че родителите нямат задължение да осигурят жилище на децата си, които са навършили пълнолетие.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно, като при забава се дължи законната лихва, която се дължи за всяка просрочена главница. Срокът е установен с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно, като по този се гарантира, че издръжката изпълнява и целта на закона.
Налице е изрична практика, че интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката.
Особеност е налице, когато детето живее при родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, тогава началният момент на дължимата издръжка е привеждане в изпълнение на решението за родителските права.
Конкретизираме, че правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права. Когато детето е малолетно и поради това неспособно да получи изпълнение за издръжка, тя се получава от упражняващият родителските права родител. Непълнолетното дете също няма самостоятелна способност да приема изпълнение за това, освен отправено от него искане, е необходимо и съгласието на родителя.
Изпълнение е налице и в случай, ако то не е платено на детето, но детето се възползва от плащането.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ОТКАЖЕ ДЕТЕТО ОТ ИЗДРЪЖКА?
Съгласно чл. 147 от Семейния кодекс отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. Това означава, че детето не може да откаже да получава издръжка от родителя, който не упражнява родителските си права.
Провъзгласяването на отказа от заплащане на издръжка като нищожен ясно и недвусмислено показва, че законодателят поставя интересът на детето на първо място.
ЗАПЛАЩА ЛИ ДЪРЖАВАТА ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕТЕ?
Задължението на държавата за изплащане на присъдена на дете издръжка е израз на конституционните принципи за закрила на децата (чл. 14 от Конституцията), както и на подпомагане на отглеждането им (чл. 47, ал. 1 от Конституцията). За да възникне това задължение обаче следва да се осъществят няколко елемента от сложен фактически състав, който ако е налице, се ангажира отговорността на държавата.
Съгласно чл. 152 държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Това означава, че ако в съдебното решение е присъдена издръжка в размер на 500 лева, а държавният бюджет предвижда до 300 лева, ще се заплати сума в размер на 300 лева.
Условие за изплащането от държавата е установяване по изпълнителното дело, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
Ако попадате в тази хипотеза Ви съветваме да се обърнете към опитен адвокат, който да Ви съдейства в процедурата, чрез която общината ще започене да заплаща издръжката.
В тези случаи държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. Дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. Съгласно Решение № 3912 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 10649 / 2021 на Върховния административен съд:
„...държавата не замества в дълга по изпълнителното дело неизправния длъжник, а единствено изпълнява вместо него и за негова сметка задължението, като изплаща ежемесечно присъдената издръжка при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и доколкото са спазени нормативно регламентираните процесуални изисквания.“
Министерският съвет приема Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
КОГА Е ДОПУСТИМО ИЗМЕНЕНИЕ В РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКА НА ДЕТЕ?
Изменение на размера на присъдената издръжка е допустим при изменение на обстоятелствата, при което е постановено решението за присъждане на издръжката.
По отношение на изменението уточняваме, че искът може да се предяви от детето или родителят, който дължи издръжката в зависимост от това дали се цели да се намали или увеличи нейният размер.
Намаленият или увеличеният размер на доходите обуславя намаляване на размера и на дължимата издръжка, както и отпадането или прибавянето на нужда в живота на детето /примерно, ако детето се излекува от хронично заболяване, чиито медицински разходи са взети предвид при определяне размера на издръжката/.
Обстоятелство за намаляване на издръжка ще бъде и ако на родителя, който плаща издръжка му се родят още деца.
Искът за изменение на издръжката е иск за бъдещо периодично вземане. Изменението ще настъпи от дата на подаване на исковата молба.
При нужда от съдействие по казус, свързан с дело за издръжка, може да се обърнете към адвокатска кантора "Караколеви и партньори".
