Настоящата статия цели да ви запознае с основанията за предявяване на иск при накърнена запазена част от наследство. Съдържанието е полезно, както за тези, които желаят да завещаят или дарят при съобразяване законодателната уредба, така и за тези, чиито права са накърнени в следствие от дарение или завещателно разпореждане. 

В българското законодателство са уредени две форми на наследяване – по закон и по завещание. Наследниците по закон са посочени изрично от закона, докато наследниците по завещание се определят от лицето, което завещава. Преди да се запознаете със съдържанието на настоящата статия е добре да се запознаете с общите положения за завещанието, а така същи и с основанията за оспорване на завещанията.

Когато се извършват завещателни разпореждания и дарения от наследодателя, той не може с тях да накърни запазенa част на наследниците. Това правило се извлича от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Закон за наследството. Ако наследодателят извърши действие, с което да накърни запазена част от наследството на наследник, последният има право да иска намаляване на завещателното разпореждане или на дарението. 

КОЙ ИМА ПРАВО НА  ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО?

Съгласно чл. 28 от Закон за наследството когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. 

Право на запазена част от наследството имат само наследниците, призовани да наследят по откритото наследство, а не и други лица, които са в кръга на наследниците по закон.

Друго условие е наследникът да е приел наследството, съответно да не е налице вписан отказ от наследство. Възможно е в рамките на едно съдебно производство, примерно, да се релевират възражения, че не може да се претендира възстановяване на запазена част от наследството поради вписан отказ от наследство. Но ако със свидетелски показания се установи, че е налице приемане на наследството, което предшества отказа, то отказът е недействителен и лицето съответно ще има право на запазена част от наледството.

Правото да се иска възстаовяване на накърнена запазена част от наследството има имуществен характер и същото е наследимо.  Това означава, че това право може да се предяви от наследниците на този, чиято част е накърнена. Ако наследик със запазена част почине прeди наследодателя си, правото да се иска възстановяване преминава върху неговите низходящи, които го наследяват по право на заместване.Това право преминава автоматично към наследниците, дори ако лицето е недостойно да наследява.

Освен това, ако наследник със запазена част от наследството бездейства, вследствие от което кредиторът му не може да се удовлетвори, то последният може да иска намаление на завещания или дарения за възстановяване на запазената му частот наследството. Това право е уредено в чл. 134 от ЗЗД, който урежда, че кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

КАК СЕ УПРАЖНЯВА ПРАВОТО НА ВЪЗСТАНЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО?

Правото може да се реализира чрез иск и чрез възражение в рамките на вече образувано съдебно производство, например при иск за съдебна делба.

Съдебната практика е единодушна, че намалението на завещателно разпореждане или дарението се допуска, само ако е изрично поискано и то до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник.  

Искът или възражението, с които се цели възстановяване на запазена част от наследството ползва само лицето, което ги е инициирало и не засяга права на всички наседници със запазена част въобще, дори те да не са искали възстановяване на запазена част.

Ищец е лицето с накърнена запазена част. Ответник е облагодетелствания /примерно надарения или лицето, на което е завещано и което е получили над разполагаемата част по закон/.  Когато облагодетелстваното лице почине в производството се конституират неговите наследници – така Решение № 130 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 878 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение

Искът следва да се предяви в срок от 5 години от откриване на наследство при оспорване на дарение или от момента, в който заветникът упражни правата си.

Въпросът за установяване обема на наследството е такъв за преценка на конкретни доказателствата по делото, като всяка страна трябва да докаже твърденията си. Наложително е назначаване на експертизи в производството поради спецификата на изчисленията, които следва да се направят, както и оценката на имотите.

Съдът може да уважи искането за възстановяване на запазена част като отмени или измени завещателното разпореждане или дарението. Съгласно Решение № 92 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 4760 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение волята на съда, че разпореждането на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение.

От момента на влизането в сила на съдебното решение облагодеталствоното лице следва да върне в наследствената маса това, което надвишава разполагаемата част.

Съгласно Определение № 353 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 4706 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение  уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН преклудира възможността същият ищец да предяви срещу същия ответник иск за установяване недействителността на същото дарение или завещание.

КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВА РАЗМЕРА НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО?

При определяне размер на разполагаема и запазена част от наследството се взема предвид имуществото на наследодателя към момента на смъртта му, като се прилагат правилата по чл. 31 от Закона за наследството:   

„За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.“

В тази връзка е добре да се поясни, че наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя. 

Освен това сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Целта е получаване на една имуществена маса, която се състои както от недвижими, така и от движими вещи и вземанията наследотателя. От масата се изключват приходите от вещите след смъртта на наследодателя, тъй като вещите не му принадлежат след смъртта, а плодовете от вещта следват правото на собственост.

Разполагаемата част от наследството се изчислява като от актива на наследствената маса се извади пасива /дългове и др./

Пример за разполагаема част от наследството:

Наследодателт има две деца – Иван и Георги. Същевременно е оставил в момента на откриване на наследството имущество в размер на 100 000 и задължения в размер на 10 000 лева и е извършил две дарения на трети лица – от по 55 000 лева. За да се определи дали е налице накърняване на запазената част на Иван и Георги, в този случай, трябва от наличното имущество, което е оценено на 100 000 лева  да се приспаднат задълженията от 10 000 лева и да се присъединят двете дарения с обща стойност от 110 000 лева. Получената обща маса е в размер на 210 000 лева. Запазената част в случая на наследниците е 2/3 по закон е в размер на 140 000 лева, а разполагаемата – 70 000 лева. Следователно с даренията се накърнява запазена част и наследниците имат право на нейното възстановяване.

КАК СЕ НАМАЛЯВАТ ЗАВЕЩАНИЯТА И ДАРЕНИЯТА?

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.

Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

Особена е хипотезата, когато към едно лице са направени няколко дарения или завещания. В този случай намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, това се решава от съда.

Особен е случаят и с вземанията. Аконаследодателят е завещал пожизнена рента, като доходът от нея накърнява запазена част, наследниците имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.

Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.  Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено. 

Най-често предмет на дарението или завещанието е недвижим имот.  В този случай, ако стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. 

Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част от наследството, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.

Ако е налице отчуждение на имота и прехвърлянето му на трето лице след дарението, респ. завещанието, наследникът има право да иска да се отменят тези сделки. Условие за тази отмяна е  същите да са се осъществили преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, както и той да не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Редът за предявяване на исковете като се започне от най-новото отчуждение.

В случай че имате нужда от съдействие във връзка с оспорване на завещание може да разчитате на Адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“, като изпратите запитване през формата за контакти.