Ухапването от куче е ужасяващ инцидент, съпроводен както от мъчително физическо изживяване, така и от силен емоционален шок, който често преминава в перманентен страх от животни.

Жертвите на нападенията от куче преживяват неистов ужас. Тези инциденти се случват внезапно, а характерът и степента на получените увреждания са от изключително мъчителен и болезнен характер. Често са съпроводени с бавно възстановяване, което изисква и специални медицински грижи. Понякога получените травми може да са на места, които трайно загрозяват пострадалия.

Ние, Адвокатска кантора „Караколеви и партньори“, осъзнаваме през какво преминават жертвите от нападения на стопанствени или безстопанствени кучета. Ето защо, вярваме, че при възникване на инцидент, свързан с ухапване от куче, следва да се потърси справедливо обезщетение чрез завеждане на гражданско дело за неимуществени вреди.

Кой е отговорен за вредите, настъпили при ухапване/нападение от куче?

Кой носи отговорност, когато нападението е осъществено от домашно куче?

Отговорен за вредите е собственикът на агресивното куче, а така също и лицето, което отговаря за него към настоящия момент. Тяхната отговорност произтича от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и в частност чл. 50, който гласи – „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.“

В допълнение на гореизложеното Наредба № 39 Наредба №39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, изисква от собствениците на кучета, че последните са длъжни да осъществяват постоянен и непосредствен контрол върху своите домашни любимци, с цел да не допускат застрашаване на живота и здравето на хората.

Тоест всеки един стопанин е длъжен да вземе предпазни мерки, така че да обезпечи сигурността на останалите. В зависимост от големината на кучето може да се вмени задължение за поставяне на намордник. Отделно от това кучето трябва да е на повод, а водача да е в състояние да го контролира дори когато животното оказва съпротива.

С оглед всичко гореизложено може да се направи заключение, че собственикът ще бъде ответник по евентуално дело за вреди, които са вследствие на ухапване от неговото куче. Респективно – той ще следва да заплати обезщетение на пострадалия.

Кой носи отговорност, когато нападението е осъществено от безстопанствено куче:

Отговорът на този въпрос дава Законът за защита на животните. По смисъла на неговите разпоредби общините следва да се грижат за всички безстопанествени кучета, които се намират на нейна територия.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган - кмета.

Следва да се има предвид, че трайно ориентираната съдебна практика по делата за ухапване от безстопанествено куче се приема, че макар общините да изпълняват стриктно приетите програми, то те не са приложени адекватно, ако в производството се докаже нападение.

Какво следва да се докаже по евентуално дело за нападение от куче?

Ищецът по едно съдебно дело, образувано във връзка с ухапване от куче, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства, а именно:

Факта на нападението на кучето. Факта на нападението на кучето.

1.1 Инцидентът може да се доказва с всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Следва да се отбележи, че фактът на нападението индикира още с „първичните“ доказателства, които жертватат събира по време на указване на медицинска помощ. Това най-често са обажданията до спешен телефон „112“, посещение на линейка, поставяне на инжекция против тетанус, амбулаторните листове за указана спешна медицинска помощ и други.

2. Доказване, че кучето е собственост на ответника. Доказване, че кучето е собственост на ответника.

2.1 Тук отнова доказването може да се допусне с всички допустими средства. Най-често това се случва със свидетелски показания. Разбира се, ако кучето е домашно, може да се извърши справка в общината, тъй като собствениците са длъжни да регистрират своите домашни любимци и да заплащат съответния данък за тях.

Относно безстопанствените кучета – доказването по делото може да стане с посочване на ушната марка на животното или дори само с факта, че агресивното куче не носи белези на домашно.

Отделно от това – бездомните кучета са териториални животни и обитават определен квартал, където са особено „популярни“ и могат да бъдат лесно описани от свидетел, живеещ в района.

3. Вреди от ухапването на кучето.

3.1 Неимуществени вреди – към тази графа спадат всички болки и страдания, които жертвата търпи. Освен това следва да се отбележи, че подобен вид инцидентки травмират изключително много психиката на пострадалия, като често последният изпитва страх от животни в продължения на години. Не е за подценяване обстоятелството, че понякога белезите, които остават от раните, не могат да бъдат премахнати, което също влияе на емоционалния дискомфорт.

3.2 Имуществени вреди – това са всички разходи по лечението без изключение – от поставянето на задължителните инжекции /тетанус, бяс и др/ до закупуване на превръзки за раната, хирургичните обработки, помощни средства за придвиждване, средства за прегледи при различни специалист, а дори и средствата за психиатричната помощ, в случай че пострадалият се е обърнал към психиатър или психолог.

Какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди може да претендирате при ухапване от куче?

Следв да се отбележи, че целта на обезщетението е да репарира всички болки и страдания, които лицето, ухапано от куче, е изпитало. В този смисъл определянето на размера на обезщетението може да варира и зависи най-вече от степента на уврежданията. От значение е и характера на разкъсните рани, които са вследствие от нападението, както и възстановителния период. Огромна роля може да изиграе и фактът дали нараняванията са на видимо място и дали ще останат трайни белези, които могат да се характеризират като загрозяващи.

Психическите преживявания също са изключителен важен аспект, който влияе на размера на обезщетението. Често пострадалите от подобно нападение изпадат в дълбоки депресивни състояния. Възможно е дори да не успеят да възстановят своите рутинни навици и предишното си ежедневие, а почти във всички случаи съпреживяват отново инцидента, когато им се налага да общуват пак с кучета.

Все пак, към началото на 2023 година, трайно ориентираната съдебна практика е, след като се установят всички релевантни факти, да се присъждат обезщетения от различен порядък. Нашата практика сочи, че по дела, които разглеждат по-леки инциденти, се присъжда обезщететителна сума от поне 2000,00 лева, а при по-тежките злополуки е възможно обезщетението да надхвърли 50000,00 лева.

Какви действия следва да предприемете, ако сте нападнат от куче?

Без значение дали нападението е осъществено от домашно или бездомно куче, следвайте предписаното от лекарите лечение, като запазвате всички медицински документи.

Важно е да се отбележи, че не е задължително да имате съдебно медицинско удостоверение, но ако сте в състояние да посетите съдебен лекар- направете го.

Пазете всички касови бележки и фактури, които ви се издават във връзка със закупуване на лекарства и други медицински артикули. Последните подлежат на възстановяване и ще бъдат предмет на съдебното производство.

След като се почуствате по-добре обезателно потърсете адвокат, специлизиран в делата за неимуществени вреди.

В случай че сте обект на нападение от куче, може да се обърнете за съдействие към Адвокатска кантора „Караколеви и партньори“.