Как се определя размерът на обезщетение за неимуществени вреди при злополука?

article-image


Всеки човек, увлечен в своето ежедневие, може да претърпи зпополука. Понякога инцидентите са нелепи и неочаквани. Taкива могат да настъпят при внезапно подхлъзване на заледен участък, понякога са свързани с трудовоправните отношения на потърпевшия, респективно трудови злополуки, трети се получават вследствие действия на безстопанствени животни или домашни любимци, участие в ПТП, пропадане в необезопасени шахти и др.

В 90 % от ситуациите пострадилият има право да бъде овъзмезден за претърпените от него болки и страдания, а така също и да получи обратно сумите, които е дал за своето възстанояване и лечение (лекарски прегледи, изследвания, разходи за болногледач, лекарства и др.)

Тъй като житейските ситуации са изключително многообразни и различни, обезщетението може да се дължи от различни правни субекти. Най- често паричната обезвреда се дължи от лицето, причинило увреждането, но задължени могат да бъдат и други правни субекти като общини, застрахователи, ВиК дружества и др.

Както многообразието при причината за настъпване на увреждането, така и размерът на дължимото от отговорния субект обезщетение има своята вариативност. Съгласно разпоредбите на закона и утвърдената съдебна практика, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Важно е да се отбележи, че определението за справедливост не се приема от съдилищата като абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно свързани факти и обстоятелства, които следва да се вземат под внимание от правораздавателния орган при определяне на обезщението като:


Какъв е характерът и степента на увреждането, неговата интензивност и последствията, които носи.

Каква е нуждата от извършване на медицински манипулации, колко време е нужно за провеждане на лечението до степен пълно оздравяване на организма. Дали е необходимо съдействие на трето лице, което да полога допълнителни грижи. Има ли вероятност травмата да остави трайни последици върху нормалното ежедневие на пострадалия. 
Какви са шансовете за ексцес на уврежданията, тоест влошаване на здравословното състояние на пострадалия

Каква е перспективата организма да се възстанови напълно, дали са налие трайни осакатявания или загрозявания, които да смущават душевния мир на пострадалия и да пречат на личната му и служебна реализация в обществото.

На каква възраст е настъпило събитието, дали то ще повлияе на последващото емоциално развитие при малолетните и непълнолетните или ще променят негативно рутинното ежедневие при по-възрастните, доколкото последните не се адаптират лесно към подобен вид промени, като превъзмогват значително по-трудно подобни инциденти и осъзнават в голяма степен рисковете, които ги съпътстват, в това число и концепцията за летален край.

Дали са налице изменения в личностното поведение на увреденото лице. По какъв начин се отразява инцидента спрямо емоционалното му състояние и как това рефлектира върху социума, неговите приятели, отношения между близки, роднини, колеги. Дали е налице отрицателна промяна в работната или семейната среда.

Каква е икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост

Информация за обстоятелстовото от кого се дължи обезщетението за нанесени неимуществени вреди и кой е отговорен за тях, можете да открите в сайта ни или на посочените контакти.

author-image

адв. Борислав Караколев

адв. Караколев завършва специалност "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". По време на своето следване натрупва опит в областта на изпълнителното производство, търговско и банково право. През 2017 г. се вписва в Софийска адвокатска колегия. Занимава се активно със семейно, вещно и облигационно право.