Преди да изясним как протича едно дело за ограничаване и лишаване на родителските права, ще уточним как и в какъв обем се упражняват същите в обичайния случай, когато носители на правата са и двамата родители. 

I. СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА 

Всеки родител е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Независимо дали са в брак, живеят заедно на семейни начала или са разделени родителите по правило имат равни права и задължения. Законът изрично урежда, че родителскит права и задължения се упражняват от двамата родитли по общо съгласие. 

Освен това, законът вменява на съпруга на родителя, когато не биологичен родител на детето, задължение за съдействие на родителя при изпълнение на неговите задължения.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ 

  1. Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. 
  2. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. 
  3. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
  4. Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството. 

Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

N.B.: Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

III. ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА 

Родителските права могат да бъдат ограничени или отнети.  

Ограничаване на родителските права ще бъде налице, когато съдът отнема или поставя условия за упражняване на някои от правата, описаи по т. II от изложението, както и когато възлага осъществяването им на друго лице. 

Ограничаване на правата се допуска, когато с поведението си родителят представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. 

Друг мотив за ограничаване на правата е, когато е налице продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, заради които родителят не е в състояние да упражнява правата си.  

IV. ЛИШАВАНЕ  ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА  

Съгласно съдебната практика лишаването от родителски права е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето (личност, възпитание, здраве, имущество) от собствения му родител. Ето защо следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете.  

От една страна, лишаването от родителски права е санкция по отношение на родителя, пренебрегнал родителския дълг, а от друга - възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси.

Родителят може да бъде лишен от права при следните случаи:  

  1. На първо място, в особено тежки случаи по чл. 131 от Семейния кодекс, а именно условията за ограничаване на правата, написани по-нагоре по т. III: ако поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и когато е налице продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, заради които родителят не е в състояние да упражнява правата си. Критерият в случая е дали съдът след преглед на доказателствата в съвкупност ще прецени, че е налице „особено тежък случай“.  За особено тежък случай в практиката се приема  - насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск.  
  2. На второ място, родителят ще бъде лишен от права, ако в производството се установи безспорно, че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. 

В практиката се приема, че грижата е съвкупност от действия на родителя, чрез които се осигурява психофизическото благополучие на детето. Действията могат да бъдат такива, които развиват емоционална близост с детето, както и такива които осигуряват физическото и материално благополучие на детето – даване на издръжка, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.

Необоснованото трайно неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което е основание за лишаване от родителски права. 

V. КОИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ ЗА ЛИШАВАНЕ/ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА? 

Предпоставките, които следва да се установят в производството по лишаване от родителски права, с както следва:  

  • 1) поведение на родителя; 
  • 2) опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 
  • 3) причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност; 
  • 4) вина на родителя; 
  • 5) да се касае за особено тежки случаи.

Съдебната практика е единодушна, че алкохолизъм или употреба на наркотични вещества би било релевантно само ако това поставя в риск детето и са релевирани и доказани такива твърдения:

„Въззивният съд е намерил и че употребата на наркотични вещества по принцип е укоримо поведение, но то не съставлява основание за лишаване на бащата от родителски права, при липсата на твърдения и данни, че след употребата им, в състояние на агресия и неадекватност, той е поставил живота и здравето на детето си в опасност. С оглед това, въззивният съд е приел, че по делото не е установено поведение на ответника, съставляващо заплаха за личността, здравето и възпитанието на детето, поради което извънсъдебно признатият факт, че той употребява наркотици, не налага промяна в крайния резултат по делото, постановен от първата инстанция.“

N.B.: В процеса следва да се наведат твърдения за извършено посегателство над детето, като се проведе пълното им доказване от молителя. В противен случай съдът ще отхвърли искането за лишаване от родителски права. Практиката е единодушна, че при наличие на съмнение относно факта на застрашаване на детето не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. В този смисъл са: решение № 10/05.03.2012 г. по гр. дело № 153/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/19.03.2015 г. по гр. дело № 4218/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/24.02.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.   

VI. КАК ПРОТИЧА ДЕЛОТО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ/ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА? 

  • 1.1. Делото може да се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето.

 По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция "Социално подпомагане" и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.

  • 1.2. Освен това, съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като припотановяването им вземе предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Допуснатите привременнимерки не подлежат на обжалване пред горна инстанция, но може да се подаде молба за изменението им от съда, който ги е постановил. 
  • 1.3. В рамките на съдебното производство се разглеждат писмени доказателства, изслушва се свидетели, доклад на дирекция „Социално подпомагане“ и назначени експертизи . 
  • 1.4. При лишаване от родителски права, съдът определя:

- издръжката на детето, ако не е присъдена;

- мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК, като постанови личните отношения да се осъществяват в присъствието на определено лице, на определено мясо  и други. 

VII. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯТ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА СЛЕД ТЯХНОТО ОГРАНИЧАВАНЕ / ЛИШАВАНЕ? 

Съдебното решение се постановява въз основа на доказани факти и обстоятелства в рамките на съдебното производство.  При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките, като родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

В случай че имате нужда от съдействие по подобен казус, може да се обърнете към Адвокатска кантора "Караколеви и партньори".