Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.

Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите .

При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето.

При настъпването на раздяла при родители без брак или при разводвъзниква въпросът за предоставяне на упражняването на родителските права. Съгласно чл.127, ал. 1 от Семейния кодекс, в хипотеза на разногласие между родители, които не живеят заедно, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производство по прекратяване на брака /развод/ съдът задължително се произнася по въпроса за предоставяне на родителските права.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права , е обективирана в Постановление № 1 от 12. XI. 1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС , което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и днес. Според т. ІІ от същото, решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай. Постановлението е приложимо към настоящия момент.

Обстоятелства, които имат правно значение за упражняване на родителски права, са изяснени в цитираното Постановление, което е със съдържание, както следва:


     а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всички от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.

     б) Морален лик на родителите. Моралният лик на родителя също така е от значение за приложението на чл. 29 СК. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизъм, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.

     в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-го леми грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.

     г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се из пълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на чл. 59 СК.6 Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.

     д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимна привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.

     е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичетата в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка.

     ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова решение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.

     з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родители по п. 3 от настоящото постановление. Обстоятелството, че детето е настанено в детски ясли, в детски дом, интернат и пр., не означава, че е налице незаинтересованост у родителя или че не се полагат грижи за детето. Напротив, касае се за съчетаване на личните грижи с дейността на специализирано обществено възпитателно заведение.

     и) Социално обкръжение. Социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод на родителите, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражнението на роделските права. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и се мейството.

     к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата. Когато съпрузите имат общо единствено жилище, то служи еднакво като условие за живот и на двамата съпрузи-родители.“ За да се определи интересът на детето , обстоятелствата, посочени по-горе, се преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай . Те следва да бъдат доказани в производството от страната, която се ползва от тези твърдения.

При изменение на обстоятелствата може да се иска промяна на постановеното от съда решение, досежно упражняване на родителските права. Под „изменение на обстоятелствата“ се имат предвид както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото са предоставени родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса, като отново водещ е интереса на детето към момента на извършване на конкретната преценка от съда.

Адвокатска кантора "Караколеви и партньори" е специализирана в делата по развод, както по исков ред, така и по взаимно съгласие. При нужда - може да се обърнете към нас за съдействие.