Развод по исков ред

article-image


Когато бракът между двама съпрузи е дълбоко и непоправимо разстроен и един от двамата не е съгласен брачната връзка да се прекъсне по взаимно съгласие, то тогава единственият вариант е развод по исков ред.

Съществени са разликите между развода по взаимно съгласие и този по исков ред. При последният правната фигура „молители“ не съществува, като единият от съпрузите заема позицията на ищец, а другият- на ответник.

За да се инициира производство за постановяване на развод по исков ред, единият от съпрузите (ищецът), следва да подаде писмена искова молба до районния съд. Молбата трябва да отговоря на императивните изисквания по смисъла на ГПК. Характерно е, че тук се излагат изчерпателно фактите от личния живот на партньорите. Ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат съпътстващи искове като този за упражняване на родителските права, личните отношения между децата и родителите, издръжката на децата, ползването на семейното жилище след развода, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Явяването на ищеца в първото по делото заседание е задължително. В случай че той не стори това, съдът прекратява производството. Идеята на задължителното присъствие е свързана със задължението на съда да покани страните към медиация или доброволно уреждане на спора. Ако съпрузите успеят да изгладят своите различия, производството може да премине към развод по взаимно съгласие или същото да бъде прекратено.

Отличително е, че производството се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна, като делото ще бъде спряно до навършване на 12месечна възраст на детето.

В производството за развод подлежат на доказване фактите, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и които са изложени в исковата молба. Съдът отхвърля иска, в слуай че прецени доводите на съпруга за незначителни или неоснователни. Нов такъв може да се предяви само при нововъзникнали факти.

С решението за допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака. Съдебните разноски се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Информация за последиците на развода може да намерите на сайта.

author-image

адв. Борислав Караколев

адв. Караколев завършва специалност "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". По време на своето следване натрупва опит в областта на изпълнителното производство, търговско и банково право. През 2017 г. се вписва в Софийска адвокатска колегия. Занимава се активно със семейно, вещно и облигационно право.