Принципи в разкриването на тайната на осиновяването

Разкриване тайната на осиновяването е дългогодишен проблем, който през 2024 година търпи положително развитие. 

Осиновяването е акт, който променя завинаги съдбите на лицата, които участват в него. Това е деликатен процес, чрез завършването на който едно лице признава чуждо дете за свое, като започва да го третира като такова завинаги.

Последица от създаденото от осиновяването правоотношение на произход е и възникването на взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини. Тоест осиновеният става наследник на осиновителите и обратното.

Често в отношенията между осиновител и осиновен фактът на осиновяване не остава скрит. Това поставя детето в състояние на непрестанно търсене и копнеж за намиране на отговора на въпроса „Кои са биологичните ми родители?“

Към 2023 година за търсещите биологичните си родители деца беше изключително трудно да разкрият тайната на осиновяването и да получат информация от съда кои са техните кръвни майка и баща.

Над 80 % от заведените дела с предмет разкриване на тайната на осиновяването претърпяваха неуспех.

Това беше така, тъй като законът изискваше да се докажат „важни обстоятелства“, налагащи разкриването на тайната на осиновяването.

Всъщност засекретяването на информацията и трудния достъп до нея намираше логика в няколко измерения.

На първо място, с необходимостта да се защити привидността, която създава осиновяването.

Именно тази привидност е поводът производството по разкриване на информация да бъде толкова недостъпна, защото е свързана с промяната на самоличността на осиновения, а обратният път би бил шокиращ за всеко лице. Промяната на самоличността се изразява в следното:

  • осиновителят се вписва като родител на осиновения в регистъра за ражданията по местожителството на осиновителя,
  • съставя се нов акт за раждане
  • по искане на осиновителя се извършва промяна в собственото име на осиновения
  • запазва единствено оригиналната дата на раждане на детето!

На второ място, отказите от достъп до предоставяне на информация за истинските родители, беше свързан и с това, че тайната при осиновяване има роля да предпази от информация, която може да е вредна за трите страни:

  •  за детето, с което да влоши позицията на осиновителите,
  •  за осиновителите – с което да наруши семейния им живот с детето,
  •  за родителите – с което да им позволи намеса в живота на новото семейство

Именно защото горните обстоятелства са твърде деликатни, са въведени рестрикциите от законодателя по отношение на свободното сдобиване с информация относно биологичните родители.

Процедура по разкриване тайната на осиновяването

Разкриването на тайната на осиновяването е процедура, която е регламентирана в чл. 105 от Семейния кодекс, а понастоящем и в чл. 105а от Семейния кодекс, който се явява изцяло нова разпоредба и регламентира създаване на НПО организации, които да съдействат на лица търсещи биологичните си родители.

Процедурата стартира чрез завеждане на нарочно дело пред окръжния съд, който е постановил решението за допускане на осиновяването;

Овластени да предявят искането за достъп до информация за произхода до 2023 година бяха само осиновеният и осиновителите, т.е. законът признаваше наличието на правен интерес само на тези лица, като интересът на осиновителите да търсят тази информация се извежда от разбирането, че това е част от родителските им права и задължения с оглед защита интересите и правата на детето.

След последните промени обаче право да заведат такова дело ще бъдат както осиновители и осиновения /който трябва задължително да е навършил пълнолетие/, така и неговите съпруг/съпруга и низходящи /деца/.

Трябва да се отбележи, че към 2023 година в закона съществуваше изречение, което гласеше, че информацията за истинските родители се предоставя на молителя, когато важни обстоятелства налагат.

Именно тук съществуваше най- голямата неяснота в закона, тъй като той не уточняваше  какво са „важните обстоятелства“.

Съдебната практика ги определяше като:

„всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители“

Отделно от това като важни обстоятелства можем да изведем също така:

  • здравословен проблем, който да е животозастрашаващ или от значителна степен
  • нуждата от изясняване характера на наследствено заболяване
  • психически проблеми, установяване на генетични предразположения и болести
  • както и факти, свързани с пречките за брак, опасността от кръвосмешение, когато е действително е налице и се докаже 
  • силното емоционално безпокойство на осиновения, което може да доведе до психични затруднения
  • наличието на задълбочаващо се депресивно разстройство, ако е установена причинно – следствена връзка между това психично състояние на молителя и липсата на информация за биологичните му родители;
  • опасността от кръвосмешение, когато е действително е налице и се докаже 

Според съдебната практика на окръжни и апелативни съдилища не са важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя произход, дори и в случаите, в които осиновителите му са починали, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители „е важна човешка причина, но за съжаление тя не представлява правно основание за уважаване на молбата по чл.105 СК”.

Трябва да споменем, че масово съдилищата не приемаха доводите на осиновените деца като важни обстоятелства и отхвърляха исковите претенции, въпреки че подобни решения често противоречаха на на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, където е уреден принципът на запазване на информацията за произхода на детето, за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното им състояние.

Пада ли тайната на осиновяването след промените в Семейния кодекс?

Да, Семейният кодекс премахва изискването информацията да се предоставя само когато важни обстоятелства налагат това.

Горното обаче не означава, че тайната на разкриване на осиновяването е премахната и всеки ще може лесно да достъпи информацията за своите биологични родители.

Напротив, философия на института на осиновяването и неговата уредба продължава да включва пълна промяна в идентичността на осиновения и прикриване на биологичния му произход, вкл. чрез промяна в собственото му име и съставяне на нов акт за раждане - чл.101, ал.2 СК във вр. чл.50 и чл.18, ал.1 и 2 ЗГР.

Това влиза в конфликт с улесняване на достъпа до правото на детето да научи истината за своя произход.

В тази връзка и доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК–„Охранителни производства“, ще остане преценката на съда дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица.

Съдът ще продължи да следва служебно или по искане на прокуратурата като контролираща страна, да събира доказателства при съмнения за злоупотреба и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.

Още повече остава изискването кръвните родители да бъдат изслушвани от съда, като тяхното мнение и позиция също ще се взема под внимание, а практиката показва, че често позицията на биологичния родител е от ключово значение.

Tоест и действащата законодателна уредба, включително с новата си редакция, не урежда задължително разкриване на информация за биологичен произход.

Горното навежда на мисълта, че молбите на осиновените, които искат да достъпят информация за своите родители ще трябва да продължат качествено да мотивират своите молби и да представят нужните доказателства в подкрепа на своите аргументи.

Ние прогнозираме, че основните мотиви в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода ще се запазят и ще останат в следната рамкао – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.

В тази връзка, в случай че ви предстои да заведете дело за разкриване на тайната на осиновяването с цел да разберете Кои са биологичните ви родители, то ви съветваме да се обърнете към адвокат, който да мотивира исковата ви молба и да ви помогне при защитата на вашите доводи.

Производството е охранително и в него се допускат всички доказателствени средства, включително разпити на свидетели и назначаване по преценка на нужните медицински, писхиатрихични и психологични експертизи.

Можете да потърсите съдействие и помощ от нашия екип. Ще се радваме да ви съпроводим в процеса по откриване на истината.