Обжалването на действията на ЧСИ /Частен съдебен изпълнител/ представлява механизъм за защита на правата и интересите на страните, засегнати от изпълнителните процедури.

Действията на ЧСИ могат да бъдат обжалвани както от длъжника в изпълнителното производство, така и от взискателя, а в някои случаи дори от трети лица.

Макар настоящото изложение да говори за Частните съдебни изпълнители, то следва да се има предвид, че режимът на обжалване на действията е идентичен с този на ДСИ /Държавен съдебен изпълнител/.

В тази връзка настоящото изложение обхваща както изпълнителни дела, образувани при ЧСИ, така и такива, които се водят от държавните съдебни изпълнители.

При всички положения – преди да решите да подавате жалба по изпълнително производство е добре да се консултирате с адвокат срещу ЧСИ, който да ви консултира относно законосъобразността на изпълнителното производство.

Следва да се има предвид, че по реда, определен за обжалване на действията на ЧСИ, е недопустимо да се оспорват материалноправните предпоставки за принудителното изпълнение. С други думи – може да атакувате конкретни действия на ЧСИ, но не и да оспорвате съществуването на самото задължение.

Защитата в тези случаи е по исков ред – чл.439 от ГПК по отношение на длъжника, като в ал.2 на цитираната разпоредба са посочени обхвата на възраженията относно съществуването на изпълняемото право, които може да прави длъжника – факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Какъв е срокът за обжалване на действия на ЧСИ?

Считано от 30.06.2021 г. всяко едно действие на ЧСИ, което подлежи на обжалване, може да бъде атакувано в четиринадесет дневен срок от извършването на конкретното действие.

Ако страната е присъствала – срокът започва да тече в същия ден. Правилото важи и ако страната е била уведомена, но поради една или друга причина не е присъствала в деня на действието. Често това са дните на извършване на опис, на които длъжникът отказва да присъства, но е редовно уведомен.

В тези ситуации ЧСИ се възползват от пасивността на длъжника и определят началната цена на описаното имущество, което впоследствие се изнася на публична продан.

По този начин длъжникът /заинтересованата страна/ изпуска срокът за правото му да поиска повторна оценка от друго вещо лице. В разглеждания пример, съгласно чл. 485, ал. 2 от ГПК, срокът за „оспорване“ на оценката е седем дни:

Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

Това е най-често срещаната злоупотреба на ЧСИ, що се отнася до публичните продани, като по този начин се регулира началната цена на продавания имот, чиято цена може да бъде силно занижена или съответно завишена.

Кой може да обжалва действия на ЧСИ /Частен съдебен изпълнител/?

Както споменахме още в уводното изложение на настоящата статия – действията на ЧСИ могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното дело, взискателят/кредиторът, а така също и трето лице в определени хипотези.

Действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване от взискателя:

В чл. 435, ал. 1 от ГПК са изчерпателно изброени всички действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на взискателя. Това са:

  • отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 
  • отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 
  • спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Следва да се вземе под внимание, че изброяването е стриктно и изчерпателно, тоест взискателят няма правомощия да оспорва или атакува друго изпълнително действие.

Действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване от длъжника:

Действията, които длъжникът, от своя страна, може да обжалва са регламентирани в чл. 435, ал 2 от ГПК, като по същия начин са изчерпателно изброени.

Всяка жалба с предмет различен от този на изброяването, няма да бъде разгледана по същество от съответния Окръжен съд, а ще бъде отхвърлена като недопустима.

Все пак, длъжникът може да обжалва следното:постановлението за глоба; 

  1. постановлението за глоба; 
  2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 
  3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
  4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 
  5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 
  6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 
  7. разноските по изпълнението.

Практически най-важната възможност на длъжника е да обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Тази защита е приложима само при изпълнение на парични вземания. В негова тежест ще бъде да посочи конкретни оплаквания защо смята, че е насочено изпълнение към несеквестируем предмет.

Най-често приложение подобни жалби намират приложение, когато е запорирано трудово възнаграждение под несеквестируемия минимум или е иззета цялата пенсия на длъжника.

Важно е да се отбележи, че от връчване на различни съобщения е възможно да стартира срокът по обжалване на разноските в изпълнителното производство. Пропускането на този срок води до парадоксални състояние, в които са дълг от 500 лева, общото задължение е нарастнало до 4-5 хиляди лева.

Ето защо е изключително важно, веднага след получаване на каквото и да било съобщение, връчено от Частен съдебен изпълнител, да потърсите адвокат срещу ЧСИ.

Често съдебните изпълнители материализират постановленията си за разноски в друго документи, като по този начин се възползват от неопитността на длъжника.

Действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване от трети лица:

Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Отделно от горното трети лица могат да обжалват и въвод във владение на недвижим имот само ако последното е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Адвокатска кантора „Караколеви и партньори“ разполага с богата практика в горната хипотеза, като ние съветваме третите лица да се възползват правото си да предявят права, които изключват правата на взискателя.

В този случай съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Как се обжалват действията на ЧСИ?

По общо правило при обжалване на действията на съдебния изпълнител от страните в изпълнителния процес или от трето лице сезирания окръжен съд действа като контролно-отменителна инстанция

Действията на ЧСИ се обжалват пред съответния окръжен съд в района в който действа съответния съдебен изпълнител.

Относно обжалване на действията на ЧСИ с район на действие град София – компетентният съд ще бъде Софийски градски съд.

По общо правило при обжалване на действията на съдебния изпълнител от страните в изпълнителния процес или от трето лице сезирания окръжен съд действа като контролно-отменителна инстанция

Производството е едноинстанционно, а решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Характерно е, че жалбата се подава чрез самия съдебен изпълнител, за което се събира предварително държавна такса. Тя трябва да бъде внесена в указания от ЧСИ срок, като в противен случай същата ще бъде оставена без движение и няма да бъде изпратена до съда.

Производството трае около няколко месеца, като в повечето случаи съдът разглежда жалбата в закрито заседание, тоест заинтересованите страни по делото не присъстват.

Ние, адвокатска кантора „Караколеви и партньори“, съветваме нашите клиенти да подават жалби освен до съда и до другите компетентни органи, които са натоварени да следят законосъобразността на действията на ЧСИ.

Това са Министерството на правосъдието и Камарата на Частните съдебни изпълнители.

В практиката ни сме имали случаи, в които Камарата на съдебните изпълнители не установява нарушение, докато Министерството на правосъдието намери, че действията на ЧСИ са незаконосъборазни и следва да бъдат отменени.

Становищата на посочените институции не могат да бъдат отменителни актове, но са добър показател за съда и за съдията, който разглежда делото.

Следва да се отбележи, че почти всяко незаконосъобразно действие на ЧСИ, което е надлежно отменено чрез съответната жалба, може да активира неговата имуществена отговорност и да послужи за присъждане на обезщетение в полза на пострадалата страна:

Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

Заключение:

Обжалването на действията на ЧСИ е инструмент, който поддържа прозрачност, справедливост и законност в съдебната система и е важен за защитата на правата и интересите на всички участници в изпълнителния процес, в това число и длъжникът, който често се намира в неизгодна позиция.

Ето защо – в случай че ви е необходима компетентна и своевременна защита – не се колебайте да се обърнете към адвокатска кантора „Караколеви и партньори“.