Предпоставките за прекратяване на изпълнително дело са изчерпателно изредени в 433, ал. 1 от ГПК.
След прочит на посочената разпоредба можем да установим, че вариантите за прекратяване са 8 на брой и са както следва:
- длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
- взискателят е поискал това писмено;
- изпълнителният лист бъде обезсилен;
- с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
- посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
- не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
- бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
- взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В настоящото изложение ще разгледаме хипотезата, посочена в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като тя представлява най-разпространения способ за прекратяване на изпълнително дело и едновременно с това е бърза и ефективна защита на длъжника.
Прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК
Както споменахме по-горе, това е най-разпространената хипотеза за прекратяване на изпълнително дело.
За да се осъществи тази предпоставка е необходимо да са налице две настъпили условия:
- взискателят по производството пред ЧСИ да не е поискал извършването на изпълнителни действия
- Да е изминал период от две календарни години, считано от последното изпълнително действие.
Неглижирането на изпълнително дело в период от две години влече след себе си настъпването на последица, кяото е широко разпространена в юридическите среди под термина „перемпция“.
Характерно за перемцията е, че тя настъпва по право. Тоест – веднага след изтичането на календарните две години изпълнителното дело се счита за прекратено, без значение дали страните в производството /взискател, длъжник/, а и ЧСИ-то желаят тази последица.
След като вече е констатирана перемпцията – по изпълнителното дело не могат да се предприемат никакви изпълнителни действия. Така например, не може да се пристъпи към налагане на запор или извършване на опис на движими вещи или недвижим имот.
Всички изпълнителни действия ще бъдат незаконосъобразни и в тази връзка е възможно да бъдат атакувани чрез подаване на жалба срещу действия на ЧСИ-то пред компетентния за това съд.
Отделно от горното, извършването на незаконосъобразни изпълнителни действия може да ангажира и имуществената отговорност на Частния съдебен изпълнител, като се заведе специално исково производство срещу него.
Съдебната практика е константна, че след настъпването на период от две години, без да са предприемани или поисквани изпълнителни действия – то изпълнително дело се прекратява по силата на закона.
Единственото, което е длъжен да направи ЧСИ-то е да констатира наличието на перемция и да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното произвдоство.
От кога започват да тече времето на бездействие от страна на взискателя?
Както споменахме по-горе, за да се прекрати изпълнително дело поради бездействие на взискателя, следва да е изминал период от две години, в който последният да не е поискал от съдебения изпълнител извършване на изпълнителни действия.
Тоест началният период може да се приеме първото или респективно последното валидно поискано изпълнително действие по делото.
Следва да се има предвид, че не всяка молба от страна на взискателя представлява материализирано искане за изпълнително действие.
Действията, които прекъсват перемпцията, можем да извлечем косвено от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на Върховния Касационен съд.
В своето решение върховните съдии ясно и категорично определят, че не всяко движение по изпълнителното дело прекъсва перемпцията, напротив.
Така например изпълнително действие, което ще „рестартира“ периода на перемпцията са само и единствено ефективни изпълнителни способи като налагане на запор или възбрана, присъединяването на втори/трети кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са същински изпълнителни действия и съответно не „рестартират“ двегодишния срок за прекратяване на изпълнително дело следните способи: образуване на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В тази връзка винаги Ви съветваме да се обръщате към адвокат, който внимателно да прегледа изпълнителното дело и да прецени дали са настъпили основанията за неговото прекратяване.
Практиката ни показва, че много често съдебните изпълнители умишлено прикриват факта на настъпила перемпция и не прекратяват изпълнителните дела под предтекст, че са извършвани периодични справки.
НБ! Извършване на справки и проучване на имущественото състояние на длъжника за притежавани от него движими или недвижими вещи не е изпълнителен способ и фактът, че такива справки са извършвани не е основание за отказ да се прекрати изпълнително дело!
Последици от прекратяване на изпълнително дело поради бездействие на взискателя.
Както споменахме по-горе, след като се констатира настъпилата перемпция, то единственото нещо, което следва да се предприеме по изпълнителното дело е да се издаде постановление за неговото прекратяване.
Последиците от прекратяването са за сметка изцяло на взискателя. Той ще загуби поредността на всички наложени запори, които следва да се вдигнат от ЧСИ.
Следва да бъдат вдигнати и наложените възбрани, ако има такива. С настъпване на перемпцията принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не.
НБ! Длъжникът не дължи никакви такси нито към ЧСИ, нито към взискателя. Последните остават за сметка на този, който ги е сторил. Не следва да се заплащат такси по вдигане на нито една обезпечителна мярка. Не се дължат нито обикновени такси, нито пропорционални.
Важно е да се спомене, че прекратяването на изпълнителното дело не означава, че задължението е погасено или вече е недължимо. Взискателят може да образува ново изпълнително дело и да започне принудителното изпълнение отначало.
В тези ситуации е добре да се провери дали, все пак, вземането не се е погасило по давност.
В тази връкза трябва да се има предвид, че е налице съществена разлика между давност и перемпция. Двата института са сходни, но по същество се различават коренно един от друг и в този смисъл защитните действия, които могат да се предприемат също са различни.
Така например, ако вземането е погасено по давност и взискателят е преобразувал изпълнителното дело, то ЧСИ няма компетенция да го прекрати, защото е констатирал наличие на погасителна давност.
Единственият способ за защита е предявване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземнаето по изпълнителния лист.
В случай че сте длъжник по изпълнително дело и желаете да бъде извършена справка, за да се установи дали последното може да бъде прекратено- не се колебайте да се свържете с адвокатска кантора „Караколеви и партньори.
