Клеветата е едно от най-често срещаните престъпления против личността, имайки предвид засиленото влияние на социалните мрежи и голямата роля, която те играят в обществото. Те допринасят за това всяка информация да се разпространява изключително бързо, било тя вярна или не, достигайки до неопределен брой хора. Как да разпознаем клеветата, какви са нейните характерни особености, как да я докажем и как да постъпим, ако сме нейна жертва – следва да разгледаме в настоящата статия.
Какво представлява клеветата?
Клеветата е престъпление от частен характер според Наказателния кодекс и е регламентирана в неговия чл. 147. Тя представлява разгласяване на позорни обстоятелства от едно лице за друго, като по този начин се оронва неговата чест и неговото достойнство пред обществото. Възможно е чрез това разгласяване и да се предписва другиму престъпление.
Също така, изпълнителното деяние на престъплението има две форми, под които се проявява. Първата се състои в разгласяване на позорното обстоятелство за пострадалия, а втората е свързана с приписване на извършеното от него престъпление.
Следва да се има предвид, че за това престъпление се предвижда наказание с глоба бс глоба от три хиляди до седем хиляди лева, както и с обществено порицание.
Кога е налице клевета?
За да се осъществи престъплението „клевета“, трябва да бъдат налице три елемента:
- На първо място, необходимо е разгласяване на позорни обстоятелства, като в това число е и приписването на престъпление за друго лице.
- На второ място, обстоятелствата не трябва да бъдат истински.
- И последно, на трето място е позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Важно е да отбележим, че позорящата и оронваща честта информация за едно лице е необходимо да е казана пред някой друг, а не пред този, за когото се отнася, както и да бъде наистина невярна. Думите, които са изречени, трябва да бъдат насочени към конкретно лице, което лесно да бъде идентифицирано.
В случай че не може да се определи към кого са насочени дадена клевета, то не може да се повдигне и обвинение за извършеното престъпление. Тоест деянието трябва да бъде обвързано с конкретно лице.
Важно обстоятелство е, че предмет на това престъпление могат да бъдат само такива твърдения, които имат конкретно съдържание и носят информация за точно определено обстоятелство или явление.
Необходимо е то да бъде позорно, недостойно. Тоест- да бъде в разрез с общоприетите морални разбирания и да предизвиква отрицателната оценка на обществото.
Много е важно да се има предвид, че разгласеното позорно обстоятелство трябва да бъде неистинско и деецът да съзнава това.
Важно е да отбележим, че според съдебната практика едно опозоряващо обстоятелство, разпространено от едно лице за друго, няма да бъде наказуемо за дееца, ако се окаже, че то е истинско. В този случай се изключва наказателното преследване за престъплението „клевета“ при условието деецът докаже пред съда истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Следва да се прави разграничение между клеветата от обидата. При клеветата е характерно разгласяването, а не вменяването на факти и обстоятелства. Това разгласяване се състои в разпространяване на тази невярна информация, която се свежда до знанието на поне още едно лице.
Позорящата информация може да бъде от всякакво естество, включително, че лицето, към която е насочила, е извършил престъпление.
Кои обстоятелства наричаме „позорни“?
Говорейки за „позорни обстоятелства“, следва да споменем и какво представляват те. Те са една от необходимите предпоставки, за да бъде налице престъплението „клевета“ и представляват такива твърдения за едно лице, които засягат честта и доброто му име в обществото. Позорните обстоятелства могат да се отнасят, както до поведението, така и до конкретни служебни, обществени или лични негови постъпки на това лице, а също и до отрицателни качества на личността му.
Друга характерна особеност за позорните обстоятелства, като част от изпълнителния състав на престъплението „клевета“, е това, че те трябва да се възприемат от цялото общество с негативна оценка, тоест – цялостно да противоречат на установените добри нрави и общоприетите морални ценности.
Тук е мястото да отбележим, че според съдебната практика не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато деецът:
- употребява общи епитети и оценки;
- излага свое мнение и прави свои умозаключения;
- прави лишени от конкретност предположения.
Кога не е налице клевета?
Тук е важно да споменем и кога не е налице клевета, а именно:
- Когато са отправени предположения и е ясно обособено, че изречено представлява просто съждение;
- Когато се изграждат или създават различни версии и аналогии на дадена ситуация;
- Когато се маркира извод, интерпретация или друго проявление на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото;
- Когато се изказва мнение, оценка или вменено внушение.
Каква е формата на вината при клевета?
Клеветата винаги е умишлено престъпление. При нея деецът винаги осъзнава, че довежда до знанието на трети лица такива факти и обстоятелства за другиго, които са неистински и позорни, както и че могат да предизвикат негативна оценка от обществото. Въпреки това понякога опозоряващите факти, разпространявани от дееца спрямо другиго, са основани единствено на неговата увереност за тяхната истинност.
Клеветата може да бъде и публична, като такава е налице, когато тя бъде реализирана на място, което е общодостъпно с повече хора, които могат да възприемат значението на извършваното.
Какво е наказанието за престъплението?
Както споменахме по-горе престъплението се се наказва с глоба от три хиляди до седем хиляди лева, както и с обществено порицание.
Въпреки това от това общо правило има изключение за по-високи глоби, съпътствани от отново от обществено порицание, а именно – глоба пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева, като това наказание се налага за клевета:
- нанесена публично;
- разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
- на длъжностно лице или на представител на обществеността при/или по повод изпълнение на службата или функцията му;
- от длъжностно лице или от представител на обществеността при/или по повод изпълнение на службата или функцията му;
- при настъпили тежки последици.
В допълнение на горното при клевета, състояща се в разгласяване на данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, наказанието е глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Как да докажем клевета?
Доказването на клеветата зависи от пострадалия. Той разполага с 6-месечен срок, в рамките на който може да подаде частна тъжба до съответния съд. Ако и вие сте в тази хипотеза, най-добре за вас би било да се посъветвате със специалист – адвокат по наказателни дела, преди да предприемете, каквито и да било мерки.
Как да постъпим, ако сме жертва на клевета?
Клеветата за оклеветения обикновено е съпътствана от много стрес, безсъние, намаляване на социалните контакти, а понякога може да доведе дори и до депресивно състояние. Всички тези негативни емоции, които се формират у пострадалия, вследствие на клеветата, могат да бъдат обезщетени, поради накърненото човешко достойнство и засягането на честта на потърпевшия.
Възможно е да се претендира и обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като се предяви граждански иск.
В случай че имате нужда от съдействие може да се обърнете към адвокатска кантора "Караколеви и партньори".
