Често в ежедневния живот, между две или повече лица, може да назрее конфликт, който да се изрази във вербални нападки от едното лице към другото.

В част от случаите това може да са дразги, закачки, разменени между близки приятели, които те не приемат за сериозни и не се стига до последваща разправа.

В друга част от сслучаите, обаче, е възможно да прехвърчат и по-силни искри, тогава вербалните нападки могат да имат характера на „обида“.

Но как точно можем да преценим кога имаме обида под формата на шега, разменена между двама приятели и кога тази обида се изразява в неприлични думи, ругатни, псувни и т.н. и представлява съставомерно деяние по смисъла на чл. 146 от Наказателния кодекс.

Какво представлява обидата като престъпление?

За да си отговорим на тези въпроси, е редно най-напред да изясним понятието за „обида“.

 Под обида най-често се разбира дума или израз, изказване или поведение, което се смята за унизяващо, обидно и нетактично. Тя може да представлява несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение.

 Като с нея могат да се накърнят чест, достойство и добро име. Обидата е регламентирана в чл. 146 от Наказателния кодекс(НК), който гласи следното: 

“Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва  с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание“.

Разлика между обида и клевета.

Още в началото е редно да изясним разликата между обида и клевета, тъй като в ежедневието често ги използваме като синоними.

Както се спомена и по-горе обидата е дума или израз, което се смята за унизяващо и нетактично, което засяга честта, доброто име и достойството на едно лице.

Под клевета следва да се разбира престъпление, състоящо се в разгласяване за определено лице на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Клеветата може да бъде извършена устно, в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Клеветата е поместена в чл. 147 от НК, в който е разписан следният текст : ”Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание“.

След направеното встъпление по отношение на това какво представлява обида по смисъла на чл. 146 от НК и като изяснихме разликата между обида и клевета е необходимо да разгледаме въпроса „кога всъщност към нас е отправена обида?“

Кога срещу нас е отправена обида?

За да е налице съставомерното деяние по смисъла на чл. 146 НК, а именно обида, засегнатото лице трябва да е възприело като чуе или види, обидните думи или действия, като тук трябва да се подчертае факта, че нямаме понесена обида, когато тя е насочена към лице, което не е в съответствие да възприеме и разбере проявеното от дееца към него обидно отношение, например :  

  • малки деца;
  • невменяеми;
  • лица, които спят или са в безсъзнание, както и такива, които не разбират езика.

Както вече стана дума, обидата е престъпление по чл. 146 от НК и се изразява в казване[3] или извършване на нещо унизително за честта и достойството на другито в негово присъствие, т.е. само чрез действие.

Все пак, интерес представлява Решение № 678/1971г., в което се приема, че е възможно нанасяне на обида и чрез бездействие, когато и мълчаливото поведение на дееца в някои случаи обижда лицето.

В закона не се казва по какъв начин следва да е извършено изпълнителното деяние. То може да се отправи чрез думи – епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия – жестове, мимики и др.

Обидата е довършена като престъпно посегателство с възприемането й от лицето, към което е насочена.

След като изяснихме какво се разбира под понятието „обида“, какво представлява тя и къде е регламентира, след направеното разграничение между обида и клевета и като пояснихме кога е налице съставомерното деяние по смисъла на чл. 146 от НК, е неободимо да разгледаме и въпроса за това „как можем да се защитим, ако сме потърпевши от обида?“

Как да се защитя, ако съм потърпевш от обида?

Защита може да се получи по наказателноправен и гражданскоправен ред. По наказателноправен ред защита се постига чрез подаването на тъжба до съда.

При това производство потърпевшият трябва да докаже факта на накърняването на неговата чест и достойнство, както и вредите от това деяние. Наказанието е глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи и наказание „обществено порицание“. 

По гражданскоправен ред защита се постига чрез завеждане на граждански иск за непозволено увреждане, чрез който се претендира обезщетение за претърпените имуществени(вреди, причинени на имуществото на увреденото лице[4], т.е. тези, които са парично оценими) или неимуществени вреди(вреди, които не са парично оценими и се изразяват в понесени болки, страдания, проблеми със съня и т.н. на засегното лице).

Няма пречка двата вида защита да бъдат съчетани с присъединяването на гражданския иск в наказателното производство или при паралелно водене на двата процеса.

Важно е да се отбележи, че ако потърпевшият[5](Лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление или неговите наследници) е отвърнал с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Как се наказва обидата?

По смисъла на чл. 146 от НК, както вече стана ясно, ако едно лице каже или извърши нещо унизително за честта или достойството на другиго в негово присъствие, се наказва с глоба от хиляда до три хиляди лева, като в този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Наказанието се увеличава, като на отправящия обидата се налага глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, в случаите, когато обидата е:

  • нанесена публично;
  • разпространена чрез печатно произведение или друг начин;
  • отправена е към или от длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

Както видяхме обидата в някой случай, може да се възприеме и като това обидно отношение, което едно лице изразява чрез действия или бездействия, чрез вербални нападки или други неприлични жестове по отношение на друго лице, като е важно, за да преценим дали имаме съставомерно деяние по смисъла на чл. 146 от НК, тези вербални нападки и жестове да се изасняват за всеки конкретен случай.

В случай че имате нужда от съдействие и адвокатска защита по престъпление по чл. 146 от НК и следващите, може да се обърнете към адвокатска кантора „Караколеви и партньори“.