Често към нас се обръщат работници и служители със запитвания как да защитят правата си, когато са дискриминирани на работа или срещу тях се осъществява тормоз на работното място.

В Закона за защита от дискриминация е уредена защита на работниците и служителите от дискриминационно отношение или осъществяване на тормоз на работното място. Разпоредбите са относими не само към лице, които се намират в трудово правоотношение по Кодекса на труда, но и при служебните правоотнешия и при изпълнение на военната служба във въоръжените сили.

В закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, които да гарантират равното третиране на лицата.

Задълженията са свързани осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им.

Целта е  закрила от дискриминация при упражняване на правото на труд, както преди възникване на трудовото правоотношение, така и по време на осъществяването му и към момента на прекратяването му.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ТРУД

Съгласно чл. 12 от Закон за защита от дискриминация при обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците които касаят пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Законът предвижда изключение от това правило що се отнася до чл. 7 от ЗЗДс – в разпоредбата се предвижда кога случаят не касае дискриминация.

Такъв ще е случаят примерно при определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото; специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;

Различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;  различното третиране на лица на основата на характеристика, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й и др случаи описани в закона. 

Ако признакът е обективено съществен за упражняване на някоя професия, то тогава не е налице дискриминация.  Особено е че законът също така изрично пояснява, че е налице списък с дейности, при които полът е със съществено и определящо професионално изискване и се определя с наредби, които се приемат по законоустановения ред за това.

Всяко изискване за информация по признак, който не е относим към упражняване на съответната дейност, е недопустимо. Законът приема, че преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците, посочени по –горе, освен когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон права без оглед на признаците по -горе. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им.

Важно: Друга особеност е, че работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете. Съответно ако на интервю ви се задават лични въпроси, свързани с това дали имате деца или възнамерявате да имате и др. тогава е налице дискриминационно отношение спрямо вас.

Освен това, работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците посочени по-горе.

ДИСКРИМИНАЦИЯ В УСЛОВИЯ НА ТРУДА

 Работодателят е длъжен да осигури еднакви условия на труд без оглед на признаците по-горе.

Като отчита спецификите на българските национални празници, които са обвързани и с християнската религия, законодателят въвежда и друг принцип, който да осигури равно третиране на лицата при отчитане обстановката в държавата, като предвижда, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят да осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра. Тук законодателят приоритизира установените в държавата порядки, като отчита индивидуалните потребности на служителя, които следва да се вземат предвид от работодателя, ако това не затруднява значително процеса на работа на самото предприятие.

 Подобно е уреден и въпросът с жените, които са в отпуск по майчинство: когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.

ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Съгласно чл. 14 от Закон за дискриминацията работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Това положение е недопустимо да се „прескочи“ чрез изплащане на непреки възнаграждения в брой или в натура. Ноторно известно е, че повечето частни фирми в България предвиждат по-високо възнаграждение за служителите от мъжки пол.  

ВАЖНО: За да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от работодателя е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци – така Решение № 5295 от 04.05.2020 г. по адм. д. № 8997 / 2019 на Върховния административен съд

Критериите за равенство на трудовото възнаграждение са два: за еднакъв труд и за равностоен труд.Под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н./, а равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност. /така Решение № 4244 от 12.04.2016 г. по адм. д. № 1772 / 2015 на Върховния административен съд/

За да се установи налице ли е дискриминационно отношение във възнаграждението, е необходимо да се разгледа казусът ви конкретно.

През 2023 г. с нас се свърза бременна служителка, която счита, че е дискриминирана поради разлика в трудовото си възнаграждение със служител на същата позиция, който полага еднакъв на нейния труд.

В конкретния случай е налице съдебна практика, която определя принципно положението на доверителя ни: „По-ниско заплащане на бременна служителка не е дискриминационно, когато разликата в трудовото възнаграждение, е свързана единствено и само с характера и оценката на полагания труд - работата, извършвана от служителката е с намален обем, докато другият служител изпълнява с максимално натоварване всички служебни задължения, включени в заеманата длъжност. След като обемът на извършената работа не е еднакъв, заплащането на служителите, макар заемащи една и съща длъжност, също не може да бъде еднакво.“ така Решение № 11315 от 04.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8245 / 2010. г, докладчик съдията Мариета Милева

За да е налице дискриминация в производството следва да се докаже, че обективно е налице дискриминация само въз основа на признака, че лицето е бременно.

ДИСКРИМИНАЦИЯ В КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ

Съгласно чл. 15 от ЗЗДискр. работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Всички служители, независимо от това носители на какви признаци са, следва да имат равни възможости с колегите си за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.

ВАЖНО: Законодателят изрично урежда и положението след завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете. При необходимост се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация, ако такава е настъпила през периода, в който лицето е в отпуск.

ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ

 По отношение на служителите с увреждания законодателят предвижда специална закрила, като за дискриминационно ще се счита третирането им като служители без специфични нужди. Когато е налице служител с увреждания, работодателят е длъжен да пригоди работното му място. Това задължение работодателят има както при наемането на лицето, така и ако увреждането настъпи по време на трудовото правоотношение. Очитайки колизията между интересите на двете страни по договора законодателят вменява критерий за изпълнението на това задължения, като сочи, че това не следва да е съпроводено с необосновано големи разходи за работодателя или с неговото сериозно затрудняване.

ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминацията, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Законодателят не поставя изискване за определена продължителност като време или повторяемост на нежеланото поведение, носещо характеристиките на „тормоз“ 

В закона се вменява задължение за работодателя, когато е сезиран с оплакване на работник или служител, който счита, че е подложен на тормоз. В тези случаи работодателят е слъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Съгласно съдебната практика: „За да е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност е необходимо от доказателствата по преписката да се установява ясно и безпротиворечиво, че работодателят е получил оплакване от работника или служителя, който се смята за подложен на тормоз на работното място, не е реагирал незабавно чрез назначаването на проверка и предприемането на мерки за прекратяване на тормоза, както и не е наложил дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.“ така Решение № 6295 от 26.05.2021 г. по адм. д. № 3061 / 2021 на Върховния административен съд

ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ АНГАЖИРАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

При трудовото правоотношение страните са равнопоставени съгласно законодателната уредба, но се отчита особеността на правоотношението, доколкото служителят носи дисциплинарна отговорност спрямо работодателя си, който от своя страна може да ангажира последната в предвидените от закона хипотези. Това може да доведе до неравно третиране на работника или служителя от работодателя. Ето защо и в този аспект законодателят предвижа задължението за работодателя да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците за пол, раса, етническа принадлежност и т.н.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ

Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.  При неизпълнение на задължението си работодателят носи отговорност за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.

Работодателят е длъжен да постави на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона за защита от дискриминацията, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.

При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му. Информацията трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, както и други относими данни.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ И ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО

При наличие на нарушение на разпоредбите по Закон за защита от дискриминацията потърпевшите лица могат да предприемат различни мерки за защита на правата си. Лицата могат да търсят защита по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация https://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/, пред компетентния български съд, както и с други способи за защита, които са подробно разгледани в тази статия. 

Ако сте жертва на тормоз или дискриминация на работното място, може да се обръщате към адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“.