В съвременното общество защитата от дискриминация е от съществено значение, когато става въпрос за осигуряване на права и равнопоставеност за всеки гражданин. Статията, която следва, ще проучи ключовите аспекти на защитата от дискриминация и механизмите за обезщетение, предоставени от правната система.

През призмата на законовите норми и решенията на съдебната система ще бъде разгледано как дискримираните лица могат да се защитят и да получат справедливо обезщетение в случай на дискриминация, като се обръща специално внимание на последните промени в законодателството и акцентите в правоприлагането.

РАВЕНСТВО ПРЕД ЗАКОНА, ОСНОВЕН ПРИНЦИП СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯ

В българското законодателство е застъпен принципът за равенство в третирaнето на личността.

Съгласно чл. 6 от Конституция на Република България всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

В Конституцията е застъпен принципа за равенство пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Принципът на равенство е нарушен, когато е налице неравнопоставяне или неравно третиране. „Повелята за равно третиране се изразява в задължение за публичната власт да третира „еднаквите еднакво".“ Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС на РБ по к. д. № 1 / 2021 г. (относно противоконституционността на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД - ДВ, бр. 102 от 2020 г.)

Цитираната по-горе разпоредба е гаранция за равенството при упражняване на права, както и липсата на привилегии при осъществяване на правата

КОГА Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ?

Когато е налице нарушение на принципа на равенство по някой от признаците, изброени по-горе, законът приема, че е налице дискриминация.

Ако е налице дискриминация, лицето, което е дискриминирано, може да се позове на Закон за защита от дискриминацията https://lex.bg/laws/ldoc/2135472223,  в който се съдържа и абсолютната забрана за дискриминация.

Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:

  1. равенство пред закона; 
  2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; 
  3. ефективна защита срещу дискриминацията.

Важно е лицето, което счита себе си за дискриминирано, да посочи и защитен признак, по който намира, че е налице неравенство - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Видно от разпоредбата – изброяването не е изчерпателно – затова е добре, преди да изложите фактическите си твърдения пред компетентните органи, да се консултирате с адвокат.

Дискриминацията може да е въз основа на един или няколко признака. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от признаците, посочени по-горе. През 2023г. с нас се свърза лице, което е дискриминирано от работодателя въз основа на два признака – пол и религиозна принадлежност. В този случай е налице множествена дискриминация

Според съдебната практика фактическият състав на дискриминацията включва следните елементи, които следва да са налице едновременно:

Първият елемент е белег на конкретното лице, което съответства на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци.

Примерно, ако се твърди дискриминация по признак етническа принадлежност, следва в рамките на производството да се установи по безспорен начин, че лицето е с твърдяната етническа принадлежнос

Вторият елемент е неблагоприятно третиране или нежелано поведение от страна на друго лице

Не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци.

Третият елемент е причинна връзка между признака и неблагоприятното третиране.

Съгласно съдебната практика: „Когато по делото не е установено жалбоподателят да отговаря на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по - благоприятно, не би могла да бъде установена причинна връзка между сочените в жалбата действия спрямо жалбоподателя и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът приема, че дори да са съществували, тези действия не представляват дискриминация по смисъла на закона.“

Когато и трите елемента се установят в рамките на производство, дискриминацията ще се докаже по законоустановения ред.

КОГА НЕ Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Законът е категоричен, че не всяко неравно третиране е дискриминация. Не е налице дискриминация, ако законът се отнася еднакво към лица с идентично или относително сходно положение, респективно различно отнасяне към лица в различно положение, като разликата е обусловена от защитим признак. „В правовата държава законодателят е обвързан да урежда сходните случаи по еднакъв начин, а различните - по различен начин. Само така може да се гарантира равенството пред закона и да се осигури справедливост в обществото.“ така Решение № 12 от 27.07.2018 г. на КС на РБ по к. д. № 1 / 2018 г.

КАКВИ ВИДОВЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ СЪЩЕСТВУВАТ

За да е налице нарушение на ЗЗДискр. е необходимо фактическите действия да се подведат под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация – пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране.


Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. - така Решение № 12396 от 06.12.2021 г. по адм. д. № 6635 / 2021 на Върховния административен съд

Съгласно Закон за защита от дискриминацията пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, индивидуализирани, по-горе, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

По-неблагоприятно е третиране, установено чрез сравнение между положението на жалбоподателя и лице в сходно положение, което примерно не притежава съответния признак.

Непряка дискриминация е налице, когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите на правната норма. Впоследствие тези лица търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан".  така Решение № 9552 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 10516 / 2018 на Върховния административен съд

ДИСКРИМИНАЦИЯ И ТОРМОЗ

Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминацията, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Законодателят не поставя изискване за определена продължителност като време или повторяемост на нежеланото поведение, носещо характеристиките на „тормоз“.

Видно от изложеното тормозът може да има различни форми – той може да е словесен, физически или по друг начин. Резултат от осъществения тормоз е винаги засягане достойнството на личността и създаване на неблагоприятна по смисъла изложен по-горе среда.

За да е налице осъществен тормоз, следва да са налице следните елементи:

  • Нежелано поведение /физически, словесно, по друг начин/;
  • Нежеланото поведение да е основан на някой от признаците /- пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна/
  • Причинна връзка между някой от признаците по т. 2 и нежеланото поведение;
  • Нежеланото поведение води до накърняване на достойнството на засегнатото лице и  създава неприемлива за него среда.

При тормоза е релевантна специалната цел или резултата на поведението. За разлика от пряка и непряка дискриминация при тормоза не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз по естеството си е правонарушение, обективирано в различни форми, и имащо за последица негативно въздействие върху личността.                  

Абсолютният характер на забраната за тормоз не допуска изключения, било то и за лични мнения на публични личности. Що се отнася до словесния тормоз ирелевантно е дали изразеното мнение  е лично, възпроизвеждащо чуждо мнение или отразяващо позицията на по-широк кръг от хора, дали авторът му е публична или непопулярна в обществото личност.

В този смисъл е освен това, всяка публична личност, включително представителите на държавната власт и управление, разполагат с по-голям потенциал за влияние, а изказаните от тях мнения се възприемат с по-голяма степен на доверие, достигайки по-бързо и лесно до широката общественост. Съответно същите следва да следят строго за изявените от тях мнение и изказвания и това как те рефлектират. В този смисъл е Решение № 6976 от 09.06.2021 г. по адм. д. № 11591 / 2020 на Върховния административен съд.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Законът предвижда два начина за защита, които излагам по-долу:

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Защита по административен ред се осъществява пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД).  Комисията за защита от дискриминация е български национален независим специализиран държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация.


КЗД има правомощия по разглеждане и решаване на случаи на дискриминация и налагане на  принудителни административни мерки и санкции при констатирани нарушения. Освен това КЗД може да разпореди преустановяване на нарушения и възстановяване на положение, да дава препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на законодателството, уреждащо равенство в третирането и др.

Ако вие сте дискриминиран, може да се обърнете към КЗД. Когато сезирате КЗД с жалба тя ще има правомощия както следва: може да установи какво е нарушението, кои са нарушителят и засегнатото лице, да наложи санкция и да приложи принудителни административни мерки.

!!! ВАЖНО: Ако целта ви е да бъдете обезщетен за проявена против вас дискриминация, следва да вземете предвид, че КЗД не оправомощена да  присъжда обезщетение за вреди на лицата пострадали от дискриминация. Такова обезщетение може да се потърси по съдебен ред.

В сайта на Комисията може да намерите практическо ръководство 

Препоръчваме ви жалбата ви винаги да се изготвя от адвокат, който е специализиран в сферата, тъй като в изложението на жалбата следва да представите релевантните за производството факти. От правилното изложение зависи процента успеваемост и вероятността да се уважи жалбата. 

Особеност в производството е начина по който се разпеределя доказателствената тежест. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО СЪДЕБЕН РЕД

Освен по административен ред, допустимо е да се предяви иск за защита от дискриминация пред районния съд.

Въпрос на предпочитание на лицето, което е дискриминирано е, да се насочи към някой от двата реда.

Съгласно чл. 71 от Закон за защита от дискриминацията  всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

  1. установяване на нарушението;
  2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
  3. обезщетение за вреди.

Както пояснихме по-горе, възможността да се присъди обезщетение за вреди не е в компетенциите на КЗД, затова препоръчваме директно сезиране на съда, когато дискриминираният желае да бъде обезщетен за преживените от него болки и страдания по повод осъществена спряно него дискриминация.

Друга особеност на исковото производство е уредена в ал. 3 от същата разпоредба е възможността синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени.

Това действие, може да бъде извършено само ако е налице изрично искане от страна на лицата, чиито права са били нарушени. Също така, изброените организации имат право да встъпят като заинтересована страна в производство образувано пред съд.

ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

  • Обжалване на административен акт, издаден в нарушение на ЗЗДискр

Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на ЗЗДискр или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 

  • Иск за обезщетение

Ако сте предпочели да инициирате производство по административен ред има как да претендирате обезщетение. За целта КЗД следва да се е произнесла с решение, че е налице нарушение на равенството спрямо съответното лице и това решение е влязло в сила.

Искове по ЗОДОВ

Тук отново има два вариант за защита в зависимост от това налице ли е влязло в сила решение на КЗД или не.

Особеност при тези производства е, че при тях не се събират такси, а разноските се покриват от бюджета на съответните съдилища.

При нужда от съдействие може да се обръщате към адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“.