Как да прецените дали да се откажете от наследство?
Ако наследодателят ни е оставил значителни по размер дългове, като едновременно с това в наследствената маса липсват активи или наличните не покриват задълженията на наследодателя ни, то тогава е препоръчително да се откажем от наследство.
В практиката ни често ни търсят за съдействие за вписване на отказ от наследство, но при консултация понякога се установява, че това не е правилното действие, което да се предприеме.
Затова, преди да вземете решение да се откажете от наследство, ви препоръчваме първо да съберете информация относно наличните пасиви и активи в наследствената маса, след което да се консултирате с адвокат.
Какво представлява отказа от наследство?
Отказът от наследство е едностранен акт, за който законът изисква специална форма, като неговите последици са свързани с изключването на отказалия се от кръга на наследниците по закон. Съгласно най-актуалната практика на Върховния касационен съд вече не е необходима нотариална заверка на отказа от наследство.
Отказът от наследство има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. Това означава, че отказът от наследство произвежда действие от момента на откриване на наследството.
Друга особеност е, че отказът на един наследник намалява броя на наследниците от коляното, към което принадлежи, но не намалява дела от наследството, отреден за това коляно.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
Как да се откажем от наследство?
За разлика от приемането на наследство, отказът винаги трябва да се осъществи изрично. Законът не предвижда възможност едно лице да се откаже чрез конклудентни действия от наследството. За целта е необходимо да се подаде писмено заявление до районния съд по откриване на наследството, което се вписва в специална книга.
В закона не е определен краен срок, в който наследникът може да се откаже от наследството. Кредиторите или други лица с правен интерес могат да поискат от съда да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема или се отказва от наследството. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Кога е недействителен отказът от наследството?
От една страна, отказът от наследство е недействителен, ако бъде направен под условие, за определен срок или за определена част от наследството.
От друга страна, отказът е недействителен и ако наследството е било прието преди вписване на отказа. Отбелязвам, че приемането на наследството може да стане както изрично, така и чрез конклудентни действия. Тези действия съгласно съдебната практика могат да бъдат плащане на задължение на наследодателя, разпореждане с наследствен имот, теглене на влог на наследодателя и др. Съдът е задължен при всеки конкретен случай да преценява доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане на наследството. Ето защо, при липса на информация относно задълженията на наследодателя, е добре да се въздържате от действия, с които приемате наследството. Обръщам внимание, че отказът ще бъде вписан от съда и отбелязан в специалната книга и ако преди това има действия по приемане на наследството, но при доказване на приемане в един евентуален съдебен процес, отказът може да бъде обявен за недействителен.
Как може да се оспори отказа от наследство?
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.