ВКС дава отговор на въпроса, дали е задължително да е лично подписано и нотариално заверено заявление на молителя, отправено до съда, в производството по вписване на отказ от наследство и дали има значение какво имущество се включва в наследството.
В изложението върховните съдии споделят, че: „Нормата на чл. 49, ал. 1 ЗН, към която препраща чл. 52 ЗН, предвижда, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга. Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател. Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление следва да е подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това“.
Освен това се допълва, че: „Когато в
конкретно уредена хипотеза законът въвежда изискване за форма на волеизявление,
то правните субекти дължат спазване именно на тази форма и ако формата е
спазена, съдът е длъжен да зачете волеизявлението. Следователно волеизявлението
на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано
в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да
изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална
заверка на подписа“.
ВКС ясно отграничава отказа от наследство
от волеизявлението за отказ от право на собственост, за което Законът за собствеността
(чл. 100) изисква нотариална заверка на подписа, като разясняват, че
наследникът „само ако е приел
наследството може да извърши отказ на наследено право на собственост по чл. 100
ЗС“.
Освен това добявя, че „без правно значение е дали в наследството се включват и вещни права върху недвижими имоти, тъй като това не може да обоснове приложение на формата на волеизявлението по чл. 100 ЗС“.
С оглед изложеното, ВКС приема, че не е необходима нотариална заверка на заявлениеото за отказ от наследство, ако то е подписано лично от лицето, което се отказва или от негов пълномощник, което то е упълномощило, както и няма правно значение това какво имущество се включва в наследството.