Нормативната уредба на авторските права върху компютърни програми е ограничена, като приложими са Закон за авторското право и сродните му права (наричано за краткост в изложението „ЗАПСП“) и Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно правната закрила на компютърните програми (наричана за краткост в изложението „Директива 2009/24/ЕО“) . Съдебната практика в България и Европейския съюз е динамична и цели да внесе яснота по прилагането на законодателството, което не е особено обстоятелствено, що се отнася до авторството върху софтуер.

Компютърните програми като обект на авторско право

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП обект на авторското право са и компютърни програми.

В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 3360 от 07.03.2019 г. по адм. д. № 12538 / 2018 на Върховния административен съд; Решение № 5312 от 12.05.2015 г. по адм. д. № 3089 / 2015 на Върховния административен съд и др.; Решение № 5312 от 12.05.2015 г. по адм. д. № 3089 / 2015 на Върховния административен съд и др.

Обхват на закрилата, уреден в Директива 2009/24/ЕО.

Закрилата на авторското право се прилага по отношение на обективираната в каквато и да е форма компютърна програма, но не и по отношение на идеи и принципи, които са заложени в компютърна програма или в който и да е неин елемент.

Съгласно Директива 2009/24/ЕО понятието „компютърни програми“ включва програми в каквато и да е форма, включително и тези, които са част от хардуер.

Това понятие включва и подготвителната дейност по разработване, водеща до създаването на компютърна програма. Последното е валидно, ако естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап може да се създаде компютърна програма от нея.

С оглед критериите, които трябва да се прилагат за определяне дали една компютърна програма е оригинално произведение, или не, ирелевантни са естетическите характеристики на програмата. Това означава, че се закриля само обективното изражение на една компютърна програма.

Вън от закрилата са идеите и принципите, залегнали в основата на логиката, алгоритмите и програмните езици. В съответствие със законодателството и съдебната практика на държавите членки и международните конвенции за авторско право изразяването само в обективна форма на тези идеи и принципи се закриля с авторско право.

Тъй като критерият е общ, практиката внася яснота, като посочва, че от закрила на авторското право върху компютърните програми могат да се ползват изходният код и обектният код, както и подготвителната проектна дейност, която може да доведе до създаването на програма. Графичният интерфейс може да се защити само като отделен обект, ако е оригинален.

Неразрешеното възпроизвеждане, превеждане, адаптиране или преработване на формата на кода , в която копие от компютърна програма е било предоставено, представлява нарушение на изключителните права на автора.

Също за яснота на изложението уточнявам, че в хипотеза на декомпилация (преобразуването на програмен код на програмен език от високо ниво, който може да се чете от човек) предварително разрешение от носителя на правата не се изисква, когато възпроизвеждането на кода и превеждането на формата му са от съществено значение за получаването на информация, необходима за постигането на интероперативност (способността на система или продукт да работи с други системи или продукти, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя) на нова компютърна програма с други програми. Практиката приема, че в тези случаи не е налице нарушаване на авторски права.

Допълнителна информация относно създаване на софтуер по трудово правоотношение като обект на авторското право може да прочетете на сайта.