Авторство върху софтуер, създаден по трудово правоотношение

article-image


Нормативната уредба на авторските права върху компютърни програми е ограничена, като приложими са Закон за авторското право и сродните му права (наричано за краткост в изложението „ЗАПСП“) и Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно правната закрила на компютърните програми (наричана за краткост в изложението „Директива 2009/24/ЕО“). Съдебната практика в България и Европейския съюз е динамична и цели да внесе яснота по прилагането на законодателството, което не е особено обстоятелствено, що се отнася до авторството върху софтуер.

Съгласно чл. 2 от Директива 2009/24/ЕО, когато компютърната програма е създадена от служител в изпълнение на неговите задължения или по указания , дадени от неговия работодател, работодателят има изключителното право да упражнява всички имуществени права върху тази компютърна програма. Изискването е алтернативно – или в изпълнение на задълженията на служителя или по указания, които са адресирани до служителя от работодателя.

Съгласно чл. 14 от ЗАПСП ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. Следователно презумпцията за авторство е в полза на работодателя. Все пак законът предвижда страните свободно да могат да договорят отношенията си, като урежда диспозитивно възможността да се „уговори друго“.

За да се установи авторство, работодателят трябва да докаже, че във връзка с изпълнение на трудови задължения е създаден обект на авторско право.

„Създадени в рамките на трудово правоотношение" означава създаване на произведение „в изпълнение на трудовите функции" от съответния работник или служител. Практиката обаче приема, че трудовите функции не се определят само от постигнатото при сключване на трудовия договор съгласие между служителя и работодателя. Безспорно това съгласие е от значение, но не е единствено релевантно за определяне на характера на работата /трудовата функция/.

Законът регламентира и случаи на последващо допустимо изменение на трудовите функции , включително и едностранно от работодателя. Така например, според чл. 120, ал. 1 от Кодекс на труда /КТ/ работодателят може при производствена необходимост да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година.

От заглавието на разпоредбата е видно, че се има предвид именно едностранно временно изменение на характера на работата /трудовата функция/ от работодателя, като промяната следва да се извърши в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя /чл. 120, ал. 2 КТ/, а когато това се налага по непреодолими причини - възложената работа може и да не съответства на квалификацията /чл. 120, ал. 3 КТ/. По аргумент от противното от същата разпоредба следва, че подобно изменение е допустимо и за по-дълъг срок и при други условия, ако за това е налице съгласие на работника или служителя /включително ако съгласието не е закрепено писмено/.

Следователно дори да се приеме, че в първоначалните трудови функции не се е включва създаването на компютърни програми, то тези трудови функции е възможно да са допустимо изменени, така че в тях да се включва и създаването на компютърната програма.

Както посочих по-горе, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя, ако не е уговорено друго. Според ВКС "уговореното друго" може да е клауза в самия договор или може да бъде в друг договор, с който се преуреждат отношенията на страните. Тълкуванието на ВКС е досежно авторските права при поръчка /чл. 42 от ЗАПСП/, но същото е приложимо по аналогия по отношение на чл. 14 от ЗАПСП.

Допълнителна информация относно софтуера като обект на авторското право може да прочетете на сайта.

author-image

адв. Кристина Караколева

адв. Кристина Караколева завършва специалност "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 2011 г. до 2019 г. работи в адвокатско дружество, където придобива опит в гражданско, арбитражно и изпълнително производство. Понастоящем специализира в областта на търговско, гражданско и облигационно право.