Дарението е един от разпространените договори за прехвърляне на имущество, който се предпочита поради фактът, че страните по договора спестяват нотариални такси. Все пак дарението е и рискован метод за прехвърляне на имущество, доколкото същото може да се оспори, както от този, който дарява, от неговите наследници със запазена част, така и от кредитори на дарителя. Оспорването на дарение е уредено както в Закон за задълженията и договорите, така и в Закона за наследството.

КАКВО Е ДАРЕНИЕ И КОИ ДАРЕНИЯ ПОДЛЕЖАТ НА ОСПОРВАНЕ?

Дарението е договор за безвъзмездно прехвърляне на собственост, с който дарителят прехвърля собствеността върху вещ, която дарения приема. Волята на страните се изразява чрез полагане на подписите им, т.е. дарението не е едностранен акт. 

Дарението създава единствено задължение за надарения да бъде признателен. Дарението може да бъде направено и под условие (примерно дарява се сума от 50 000 лева, ако лицето запише висше образование) или под тежест (баба дарява къщата си на внучето, но тя си запазва пожизненото право на ползвзане).

Недвижимите вещи се прехвърлят под формата на нотариален акт, а движимите – в писмена форма с нотариална заверка на подписа или чрез самото им предаване. Дарението ще е нищожно /няма да породи правно действие/, ако не е спазена изискуемата в закона форма.

Преди да преминем към основанията за оспорване на дарение, правим уточнение, че те не са приложими по отношение на обичайните /подарък за рожден ден/ и възнаградителните дарове /да платим на някой, че ни е качил покупките в знак на благодарност/.

ОСПОРВАНЕ НА ДАРЕНИЕТО ПО ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

В чл. 227 от ЗЗД е изрично уредено, че дарението може да бъде отменено при следните хипотези:

  • 1/ когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта

В този случай следва да се докаже, че са налице хипотезите за отмяна на дарението. Това става с влизане в сила на съдебен акт на наказателен съд, с който безспорно се установява, че са налице извършени престъпни действия.

След влизане в сила на съответните актове дарителят може да сезира съда с искане за отмяна на дарението.

  • 2) когато надареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена

И по тази точка важат правилата по т. 1.

  • 3) когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Обръщаме внимание, че това е най-често срещаното основание за отмяна на дарението в съдебната практика.

Съдилищата приемат, че е необходимо да са налице няколко условия, за да е приложима тази разпоредба. От една страна, необходимо е дарителят действително да се нуждае от издръжката, тоест да е затруднен в задоволяване на обичайните си нужди за нормален жизнен стандарт. От друга страна, съдът разглежда и доколко дарителят не може да набави средства за себе си от текущото си имущество. Такъв ще е случаят, ако лицето действително не разполага временно с доход, но пък има имоти, които може да отдава под наем. 

Друго релевантно обстоятелство е доколко  надареният има възможност да откликне финансово на нуждата на дарителя. Ако надарения не разполага с имущество, което да покрие основните му нужди, той е обективно възпрепятстван да плаща издръжка. Всички тези обстоятелства се разглеждат в съвкупност от съда и при тяхното липса на основание за това дарението няма да бъде отменено.

Срокът за предявяване на иска за оспорване на дарение по Закон за задълженията и договорите е една година от узнаване от дарителя за обстоятелства, които са основания за отмяна. В този срок искът може да се предяви и от наследниците на дарителя.

ОСПОРВАНЕ НА ДАРЕНИЕ ПРИ НАКЪРНЕНА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО

Когато се извършват дарения от наследодателя, той не може с тях да накърни запазенa част на наследниците. Това правило се извлича от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Закон за наследството. Ако наследодателят извърши действие, с което да накърни запазена част от наследството на наследник, последният има право да иска намаляване на на дарението. 

КОЙ ИМА ПРАВО НА  ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО?

Съгласно чл. 28 от Закон за наследството когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. 

Право на запазена част от наследството имат само наследниците, призовани да наследят по откритото наследство, а не и други лица, които са в кръга на наследниците по закон.

Друго условие е наследникът да е приел наследството, съответно да не е налице вписан отказ от наследство. Възможно е в рамките на едно съдебно производство, примерно, да се релевират възражения, че не може да се претендира възстановяване на запазена част от наследството поради вписан отказ от наследство. Но ако със свидетелски показания се установи, че е налице приемане на наследството, което предшества отказа, то отказът е недействителен и лицето съответно ще има право на запазена част от наледството.

Правото да се иска възстаовяване на накърнена запазена част от наследството има имуществен характер и същото е наследимо.  Това означава, че това право може да се предяви от наследниците на този, чиято част е накърнена. Ако наследик със запазена част почине прeди наследодателя си, правото да се иска възстановяване преминава върху неговите низходящи, които го наследяват по право на заместване.

Това право преминава автоматично към наследниците, дори ако лицето е недостойно да наследява.

Освен това, ако наследник със запазена част от наследството бездейства, вследствие от което кредиторът му не може да се удовлетвори, то последният може да иска намаление на завещания или дарения за възстановяване на запазената му частот наследството. 

Това право е уредено в чл. 134 от ЗЗД, който урежда, че кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

КАК СЕ УПРАЖНЯВА ПРАВОТО НА ВЪЗСТАНЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО?

Правото на възстановяване на запазена част от наследство може да се реализира чрез иск и чрез възражение в рамките на вече образувано съдебно производство, например при иск за съдебна делба.

Съдебната практика е единодушна, че намалението дарението се допуска, само ако е изрично поискано и то до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник.  

Искът или възражението, с които се цели възстановяване на запазена част от наследството ползва само лицето, което ги е инициирало и не засяга права на всички наседници със запазена част въобще, дори те да не са искали възстановяване на запазена част.

Ищец е лицето с накърнена запазена част. Ответник е облагодетелствания /примерно надарения /.  Когато облагодетелстваното лице почине в производството се конституират неговите наследници.

Искът следва да се предяви в срок от 5 години от откриване на наследство при оспорване на дарение.

Въпросът за установяване обема на наследството е такъв за преценка на конкретни доказателствата по делото, като всяка страна трябва да докаже твърденията си. Наложително е назначаване на експертизи в производството поради спецификата на изчисленията, които следва да се направят, както и оценката на имотите.

Съдът може да уважи искането за възстановяване на запазена част като отмени или измени дарението.

От момента на влизането в сила на съдебното решение облагодеталствоното лице следва да върне в наследствената маса това, което надвишава разполагаемата част.

Съгласно Определение № 353 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 4706 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение  уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН преклудира възможността същият ищец да предяви срещу същия ответник иск за установяване недействителността на същото дарение.

КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВА РАЗМЕРЪТ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО?

При определяне размер на разполагаема и запазена част от наследството се взема предвид имуществото на наследодателя към момента на смъртта му, като се прилагат правилата по чл. 31 от Закона за наследството:  

„...образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.“

В тази връзка е добре да се поясни, че наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя. 

Освен това сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Целта е получаване на една имуществена маса, която се състои както от недвижими, така и от движими вещи и вземанията наследотателя. От масата се изключват приходите от вещите след смъртта на наследодателя, тъй като вещите не му принадлежат след смъртта, а плодовете от вещта следват правото на собственост.

Разполагаемата част от наследството се изчислява като от актива на наследствената маса се извади пасива /дългове и др./

КАК СЕ НАМАЛЯВАТ ДАРЕНИЯТА?

Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Особена е хипотезата, когато към едно лице са направени няколко дарения или завещания. В този случай намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, това се решава от съда.

Най-често предмет на дарението или завещанието е недвижим имот.  В този случай, ако стойността на подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. 

Когато надареният е наследник със запазена част от наследството, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. 

Надареният е длъжен да върне плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.

Ако е налице отчуждение на имота и прехвърлянето му на трето лице след дарението, респ. завещанието, наследникът има право да иска да се отменят тези сделки. 

Условие за тази отмяна е същите да са се осъществили преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, както и той да не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Редът за предявяване на исковете като се започне от най-новото отчуждение.

ОСПОРВАНЕ НА ДАРЕНИЕ ОТ КРЕДИТОР

Особена е хипотезата, в която с прехвърлянето на имуществото си дарителят цели да увреди кредиторите си, като отчуждава недвижимите си имоти.

В Закона за задължението и договорите се урежда и хипотеза на отмяна на безвъзмездна сделка. Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато сделката е безвъзмездна, не е необходимо надареният да е знаел за увреждането на кредитора, тоест законът тук въвежда по-ниска защита при дарения, направени от дарители, с установени задължения, като превес на интереса на кредитора.

Ищец в производството е кредитоът, който е увреден, а ответници – страните по сделката - дарителят и надареният.

Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан на имота.

Срокът за оспорване на сделката е 5 години от сключване на сделката, с която се уврежда кредитора.

В случай че имате нужда от съдействие във връзка с оспорване на дарение може да разчитате на Адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“.