Приемането за обучение във висше учебно заведение може да представлява финансово предизвикателство пред амбициите на младите, които желаят да се развиват.

В кантората често получаваме запитвания от пълнолетни лица, които желаят да се консултират относно правото си да получават издръжка след навършване на 18-годишна възраст.

Много от тях са притеснени  не само от динамиката на новото си ежедневие. С оглед изменение на икономическото състояние в страната и предвид постоянни инфлационни процеси, пълнолетните учащи трудно предвиждат разходите си и това поражда тревога в тях и влияе върху мотивите им да запишат редовна или задочна форма на обучение.

Притеснението им от възможността да се справят с предизвикателствата в университета, ведно с невъзможността на някои действително да полагат труд, докато учат, предизвиква силен натиск върху тях.

Това са най-често „деца на разведени родители“, при които единият родител е осъден за заплаща издръжка до навършване на пълнолетие. Съответно, когато детето стане пълнолетно, родителят спира издръжката и често не желае да подкрепи финансово лицето, при липса на съдебно решение за това.

В практиката ни при нас се консултират, както лица, които са навършили пълнолетие, и желаят да получават издръжка след това, така и техните родители, най-вече когато единият родител продължава да подкрепя детето, а другият не желае да участва в разходите, които възникват след навършване на пълнолетието.

В статията ще разгледаме издръжката на пълнолетен учащ, а повече относно издръжка на непълнолетни лица може да прочетете в сайта на адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“.

КАКВИ СА УСЛОВИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ ИЗДРЪЖКА НА ПЪЛНОЛЕТЕН?

Съгласно чл. 144 от Семейния кодекс: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.“

За да се уважи претенцията за издръжка на учащ пълнолетен, следва да са налице едновременно условията, посочени в цитираната разпоредба, както следва:

  • Лицето да е пълнолетно и да се обучава в редовна форма на обучение

Следователно детето следва да е навършило 18-години и да е записано в редовна форма на обучение, независимо дали касае средно или висше учебно заведение.

Ако лицето запише друга форма на обучение /задочна, дистанционна/, то няма да има право да получава издръжка по чл. 144 от Семейния кодекс, тъй като формата на обучение е едно от условията, които следва да са налице за присъждане на издръжката.

  • Възрастта на лицето да е до 20 години за средно учебно заведение и до 25 години за висше учебно заведение

При предявяване на иска следва да се прецени и възрастта, и периода, за който се претендира вземането.

  • Лицето да няма възможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.

Законодателят въвежда алтернативно условие за обективната възможност лицето да се нуждае от издръжка. Възможно е лицето да работи, но възнаграждението да е недостатъчно за посрещане на нуждите му.

Често това са лица, които полагат труд на граждански договор или почасово, за да успеят да съчетаят работа и учене. Ако лицето, което претендира издръжката, може да реализира приход от месечен наем от жилище, което е негова собственост, и този наем е достатъчен за издръжката му, претенцията ще бъде отхвърлена. Възможността за издръжка следва да се разглежда конкретно за всяко производство.

Въпросът с приходите на лицето, което претендира издръжка е важен при разглеждане на спора пред съда: „Получаването на доходи от пълнолетното лице с право на издръжка по реда на чл.144 СК има съществено значение при определяне размера на неговата месечна издръжка през исковия период.“ така Решение № 50273 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 3039 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение

  • Издръжката да не представлява особено затруднение за родителя

Обръщаме внимание, че дори условията от точка 1 до точка 3 в изложението да са налице, задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, т.е. независимо от възможността за родителя да дава такава. /така Определение № 1347 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 369 / 2012 г. на Върховен касационен съд/

  • Четвъртият критерий е колкото обективен, толкова и по вътрешно убеждение на съда.

От една страна, възможността на лицето, което дължи издръжката съгласно  . Решение № 164 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 948 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение „е винаги обективна и конкретна, тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице“. За целта следва да се вземат предвид както приходите и активите на лицето, така и разходите и пасивите /задължения към трети лица, кредити и др./

От друга страна обаче съдът следва да извърши преценка дали родителят ще бъде затруднен повече от обичайното, ако изплаща претендираната от лицето издръжка. Законодателят предвижда, че това следва „особено“ да затруднява родителя, тоест затруднението следва да е извън обичайното такова, а не просто да е налице, което е оставено на вътрешното убеждение на съда.

Възможността за издръжка се преценява към момента на подаване на исковата молба за това. Съгласно съдебната практика Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Христо Георгиев родителят няма задължение примерно да отчужди имущество, за да акумулира средства за издръжка: „Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка или не следва да се трансформира в средства за издръжка. Такъв е случаят, когато този, който търси издръжка, притежава само имот, който представлява необходимото му жилище. Той не е длъжен да го отчужди, за да се издържа.“ 


Тъй като при нас постъпват много запитвания относно това задължен ли е родителят да осигури жилище на детето си, редно е в настоящото изложение да споменен, че родителите нямат такова задължение. /така Решение № 60122 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 514 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/

Интересна е хипотезата, когато едно лице следва да заплаща издръжка примерно на непълнолетно или малолетно дете, а е подаден иск от пълнолетно такова. В този случай издръжката на непълнолетното лице е приоритетна съгласно Решение № 358 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 956 / 2011 г. на Върховен касационен съд: „Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не може да бъде съобразявано при определяне издръжката на малолетното, още повече при липса на доказателства, че бащата плаща издръжка на детето и при формиран от съда извод за изключително ограничени финансови възможности на бащата.“ 

КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ИЗДРЪЖКАТА НА ПЪЛНОЛЕТЕН?

Съгласно чл. 142 от Семейния кодекс размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.  Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

В съдебната практика се установява разбирането, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях. За определяне на тези обикновени, бихме казали и обичайни условия, се вземат предвид няколко критерия: възраст, образование, здравословно състояние, приходи на лицата и други. Издръжката на пълнолетен се дължи и от двамата родители, въпреки възможността такава да се претендира само от един.

Както посочихме по-горе, от значение за размера са, както обективните нужди на пълнолетния, така и възможността на родителя да заплаща издръжката без особено затруднение.

Съгласно Решение № 262 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 1073 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение: „В случаите, при които лицето, което дължи издръжката, разполага с материални възможности...при определянето на размера на дължимата издръжка, съдът е длъжен да отчете и това обстоятелство.“, което се подкрепя от Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, докладчик Виолета Христова, което приема, че: „По-големите възможности на родителите обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката.“ 

Освен това съгласно константната практика Определение № 1187 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1019/2012 г. на Върховен касационен съд: Няма пречка доброволно родителят който не полага преките грижи за детето да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената. Размерът на определената от съда издръжка обаче зависи единствено от нуждите на издържания и възможностите на издържащия, а не и от заплащаните преди процеса и при други обстоятелства доброволно суми. 

КАК ПРОТИЧА ИСКА ЗА ИЗДРЪЖКА НА ПЪЛНОЛЕТЕН?

 Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. С оглед натовареността на съдилищата делото може да продължи от няколко месеца средно до година на първа инстанция, затова не следва да се подвеждате от определянето му в закона като „бързо“.

Производството е спорно – в него са допустими свидетелски и писмени доказателствени средства.


Преди да определите размера на издръжката, който ще претендирате с исковта молба е добре да се консултирате с адвокат https://kk-law.eu/kristina-karakoleva , специализиран в производства по издръжка. Уточняваме, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Ищец е пълнолетното лице, което желае издръжка, а ответник – родителят, от който се претендира тази издръжка.

Със съдебното решение съдът уважава или отхвърля така предявения иск с оглед събраните в производството доказателства.

Размерът на издръжката е справедлив,  когато същият отговаря на нуждите на пълнолетното лице за осигуряване условия на живот, необходими за неговото развитие, както и когато са съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите. 

Присъждането на несправедлив размер е основание за обжалване на решението от двете страни, в зависимост от това дали е присъден по-висок или по-нисък размер, тоест такъв който би затруднил особено родителя или не би бил достатъчен да отговори на нуждите на пълнолетния.


ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКА НА ПЪЛНОЛЕТЕН?

Изменение на размера на присъдената издръжка е допустим при изменение на обстоятелствата, при което е постановено решението за присъждане на издръжката. 

Иск за изменение на издръжката е допустимо да се предяви, както от родителя, така и от пълнолетното лице в зависимост от промяна на обстоятелствата. Тази промяна може да касае различни факти: примерно, ако пълнолетното лице, на което се държи издръжка, започне работа, настъпи промяна в трудовото му възнаграждение, придобие имот или го освободят от работа и др., както и ако лицето, което е осъдено да заплаща издръжка изпадне в особено затруднение да го прави. Всички факти и обстоятелства, които са възникнали след приключване на устните състезания в първоначалното производство по издръжка, са релевантни за разглеждане в производство по изменение размера на издръжката.

КОГА ПЪЛНОЛЕТНИЯТ ГУБИ ПРАВОТО НА ИЗДРЪЖКА?

Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде прекратена. Основание за прекратяване на издръжката ще бъде, ако не е налице някое от условията за присъждането й. Това може да е навършване на съответната възраст, до която е допустимо отпускането й, изменение във финансовото състояние на лицата, прекратяване обучение в съответното заведение и др.

Особена е хипотезата на изгубване на правото на издръжка. Съгласно чл. 151 от Семейния кодекс не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. 

При нужда от съдействие по казус, свързан с дело за издръжка, може да се обърнете към адвокатска кантора "Караколеви и партньори".