Домашното насилие  е изключително сензитивна тема през последните години. Особено се увеличиха случаите на домашно насилие през периода на пандемията, когато се акумулириха и голям процент разводи. Жертва на домашно насилие уточняваме, че могат да са както жените, така и мъжете. 

Държавата провежда последователна политика в областта на домашното насилие чрез координиране, прилагане, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие.

Обръщаме внимание, че мерките по Закона за защита от домашно насилие не изключват гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.

В настоящата статия ще разгледаме мерките за защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие. Законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.

КАКВО Е ДОМАШНО НАСИЛИЕ? 

Съгласно ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Така примерно жертвата на насилие може да бъде подложена на психически натиск, целящ да я принуди отново да заживее с извършителя му. /в този смисъл е Решение № 254 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 940 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение./

Важно е да се отбележи, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, дори самото насилие да не е насочено към детето, достатъчно е същото да е свидетел на такова, за да се възприеме, че и то е подложено на насилие. 

За да е налице насилие, не е необходимо то да бъде упражнено активно чрез действие, възможно е да се упражни насилие и чрез бездействие, когато се предполага, че дължимото поведение е действие. 

КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ? 

Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
    На ниво закон се закрепва правило, съгласно което право на закрила срещу тази категория посегателства имат не само лицата, които са или са били във фактическо съжителство с извършителя на насилието, но и тези, които са в отношения на интимна връзка с него. За последното понятие е създадена легална дефиниция. За такава се приема съвкупността от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на това определение са отношенията с продължителност от поне 60 дни.
  3.  лице, от което има дете;
  4. възходящ;
  5. низходящ;
  6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия или по сватовство 
  7. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено.
  8. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
  9. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ 

Производството по издаване на заповед за защита е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. 

Съгласно чл. 4 от ЗЗДН в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. По искане на пострадалото лице държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, са длъжни в срок до 24 часа да препратят до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Производството започва с писмена молба за защита, към която се прилага декларация от пострадалото лице. 

СРОКЪТ за подаване на молбата е до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. Срокът не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.

В деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като съдът събира доказателства и по своя инициатива, тоест не се води само от доказателствените искания и представените от молителя доказателства. 

ВАЖНО: Когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 по ЗЗДН. 

ОСОБЕНОСТ е, че съдът се произнася с решение в открито заседание. При фактическа и правна сложност съдът може да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.

Решението на съда може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Решението на окръжния съд е окончателно.

ВИДОВЕ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Съгласно чл. 5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:

  1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
  2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
  3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
  5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
  7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване.
  8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.

Особеност е, че мерките т. 2-5 се налагат за срок от три до 18 месеца от издаване на заповедта /ако има преди това заповед за незабавна защита, издадена предварително в производството, то тогава срокът на действието й се писпада/. 

Всеки акт на домашно насилие при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките, посочени по-горе.  

ВАЖНО: При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. За разлика от наказателото производство, мярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати по нататъшни посегателства върху пострадалото лице.  

Освен това ако някоя мярка не даде търсения резултат, то е възможно да се подаде нова молба за защита. Такъв ще бъде случая при продължаващо поведение на насилие, дори и да е от същия вид, за който вече е предоставена защита. Ако поведението продължава, това може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат. В този случай съдът може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов или последващ акт на домашно насилие. /в този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/ 

СПОР ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ 

В случаите на висящ съдебен спор между родителите относно упражняване на родителските права, определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения, препис от заповедта за незабавна защита и/или заповедта за защита се изпраща на съответния съд, който в едноседмичен срок от постъпване на преписа на заповедта се произнася с определение относно необходимостта от служебно постановяване на привременни мерки или изменение на вече определени привременни мерки в рамките на висящия спор.

Важно е да се отбележи, че издадената заповед за защита се прилага с приоритет пред постановени привременни мерки или решения в спорове за родителски права.

НАРУШАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Когато се издаде заповед за защита от домашно насилие, лицето, до което се отнася, следва да се въздържа и да изпълнява мерките, посочени в нея. Често в практиката ни обаче се случва да се наруши заповедта. Ако въпреки издаване на заповед за защита от домашно насилие, върху жертвата продължи да се осъществява такова, то е препоръчително да се потърси наказателна отговорност на лицето, което го упражнява.

Съгласно  чл. 296 от ГПК който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Изпълнителното деяние по чл. 296, ал. 1 НК се отнася към групата престъпни посегателства, чрез които се възпрепятства изпълнението на вече постановени съдебни решения, включително такива по ЗЗДН. /така Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/

При нужда от съдействие в случай, че сте жертва на домашно насилие или сте несправедливо обвинен, че сте извършил такова, може да се обръщате към адвокатско дружество „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“.