Търговската марка е комплексен и специфичен обект на правото. Най-общо марката е знак, който отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представена графично. Статията цели да ви запознае накратко с особености при избор на търговска марка, както и с правното й положение в зависимост от наличието на регистрация.


                                         Особености при избор на търговска марка

     Изборът на търговска марка е от значение за търсения обхват на закрила и предпоставя успешното производството по регистрация. При заявяването на регистрация се изисква заявителят да посочи вида на марката. Посочването има декларативен характер и правилността му се проверява в началния етап от процедурата по регистрация.
      Търговските марки варират в най-разнообразни означения. Най-често срещаните са фирмено лого и логотип, но могат да са под формата на думи, слогани, емблеми, имена, пиктограми, мелодии и др.
      Когато марката представлява лого, закрилата включва всичките му елементи – думи, начин на изписване, цветове, графични части, както и взаимното им разположение едно спрямо друго.
      Марките условно се делят на:
      1. Словни марки - съставени са от една или повече думи, или букви (имена, думи, вкл. слогани, абревиатури и т.н.), без значение от начина на изписване;
      2. Фигуративни - различни видове стилизирани изображения (пиктограми, снимки, лога, емблеми и др.);
      3. Комбинирани – включват в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. Това е най-често срещаната форма на представяне - например логотип или комбинация между лого и дума/и. Предимствата на този тип търговски марки е, че от една страна търговецът се индивидуализира чрез наименованието си, а от друга – чрез логото, инкорпорирано в него.
     4. Триизмерни (обемни) - като примери за такива марки могат да бъдат посочени различни видове опаковки (кутии, бутилки и т.н.), но не и формата характерна за самата стока.
      Познати са и други видове марки според начина на представяне – напр. звукови (мелодии), аромати, анимирани изображения, които имат относително малко практическо значение.
     Според сферата на стопанско приложение или предмета на означаване марките се делят на: търговски марки ( използва се във връзка с марки, които отличават стоки, но не и услуги) и марки за услуги (това са марки, свързани с услугите предлагани от дадено лице). Често се срещат марки, които отличават и стоки, и услуги едновременно. Делението има значение при изготвяне, оформяне и подаване на документите за регистрация.


                                                Правно положение на търговската марка в зависимост от наличието на регистрация,

                        Регистрирана търговска марка
      Дали една търговска марка е регистрирана, или не, предпоставя ефективната й защита. Лицето, в чиято полза е регистрирана търговска марка може да се разпорежда с правото върху нея чрез прехвърляне, лиценз, обезпечаване и др.
      Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.
      Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.
      Правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Възможни обезпечителни мерки са забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя и/или забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия.
      Правото върху марката може да е обект на особен залог . Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.
    Освен това правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на лицето, което упражнява правата.
      Друга особеност при регистрирана търговска марка е забрана използване на марката от трети лица. Лицата, чиито марки са регистрирани, имат право да предявят иск за забрана използването на марката от трети лица, като имат право на парично обезщетение. Паричното обезщетение се определя съответно на претърпените щети и се индивидуализира съответно.
      Законът урежда и ограниченията на правото върху търговска марка.
    Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: своето име или адрес; указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

                                          Нерегистрирана търговска марка

      Различно е правното положение на нерегестрираните търговски марки. Нерегистрираните търговски марки се делят на марки в регистрация и такива без подадена заявка. Марки, които са в производство по регистрация , имат практическо значение. Те могат да служат като основание за подаване на опозиции и искания за заличаване. Нерегистрирани са и знаците (означения) използвани с функцията на марка, за които няма подадена заявка за регистрация или регистрацията е отказана . Единственият начин да бъдат релевирани в производства по опозиции или заличаване е да са общоизвестни. Липсват законови забрани за разпореждане с нерегистрирани търговски марки, но поради ниското ниво на сигурност такива случаи в практиката почти не се срещат.

                                          Обозначение на търговска марка
      Наличието на регистрация се посочва със символа ® . Това е предвидено като възможност в чл. 17 от ЗМГО: „При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.“ По този начин третите лица са информирани, че се отнася до регистрирана търговска марка. Поставянето на символ за запазена марка е насочено срещу превръщането на марката в родово понятие. Така се избягва опасността регистрацията да бъде отменена поради това (чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗМГО).
      Указание, че нерегистриран знак се използва с функцията на марка може да бъде поставянето в близост до него на буквите "ТМ" (от TradeMark).