Предприемането на шофиране след употреба на наркотици е деяние, което е въздигнато от закона в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години, глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и с лишаване на водача от право да управлява моторно превозно средство в рамките на определен от съда срок. Така изброените наказания се налагат едновременно.

Шофирането след употреба на какви вещества съставлява престъпление?

Престъпление е налице, когато шофирането е осъществено след употреба на "наркотични вещества или техни аналози".

Наркотични са всички растения и вещества, посочени в нарочните списъци на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които ги разделят на високорискови, чието приложение в хуманната и ветеринарната медицина е забранено; високорискови, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина и рискови.

Най - често употребяваните високорискови вещества, чието приложение в хуманната и ветеринарната медицина е забранено съгласно закона , са марихуана, амфетамини и метаамфетамини, MDMA (екстази), кокаин и хероин.

Сред най - често срещаните високорискови вещества, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина са кодеинът, морфинът, метадонът и флунитразепамът (бензодиазепин-съдържащо лекарствено средство за лечение на тежко безсъние).

Важно! Често пъти лица, които са на метадонова програма за лечение на хероинова зависимост, се оказват обвиняеми за шофиране след употреба на наркотици, поради откриване на следи от предписания метадон в кръвта. В медицината, обаче, се застъпва тезата, че не всеки човек, приемащ метадон е негоден да шофира. Точно обратното. Счита се, че контролирания прием на метадон не влияе на способността на водача правилно да възприема обстановката при шофиране, както и своевременно да реагира на опасности. Доказването на факта, че се касае за контролиран прием и установяването на годността на водача да управлява моторно превозно средство се установява за всеки конкретен случай, съответно е възможно и постановяване на оправдателна присъда.

В категорията на рисковите наркотични вещества попадат широк кръг от бензодиазепини и барбитурати, сред които най - разпространени са алпразоламът, бромазепамът, диазепамът и клоназепамът (лекарствени продукти за лечение на тревожни разстройства), кетаминът (използва се за лечение на депресивни състояния), трамадолът (силно болкоуспокояващо) и фенобарбиталът (противоепилептичен лекарствен продукт).

Важно! Независимо от факта, че се касае за употреба на предписани лекарства, съдържащи наркотични вещества, шофирането е забранено от закона и обявено за престъпно, предвид психоактивните свойства на тези вещества и тяхното негативно влияние върху вниманието и реакциите на водача. Потенциална линия на защита в този случай, обаче ще бъде установяването на това дали водачът е знаел, че предписаното му лекарство съдържа наркотично вещество.

Шофиране след употреба на наркотици или под въздействието на такива?

От създаването на разпоредбата, касаеща управлението на моторно превозно средство и наркотичните вещества, преди повече от 20 години се криминализира деянието "шофиране след употреба на наркотици", а не под въздействието на такива. Именно тази формулировка на разпоредбата предизвиква множество проблеми, като основната причина за това е, че следи от наркотични вещества остават в организма по - дълго, отколкото психоактивните им свойства действат върху съзнанието на водача. Това обстоятелство, обаче, не води до извод, че непременно е налице нужда от законодателна промяна.

Това е така, поради факта, че при преценка дали е осъществено престъпление или не, съдът следва да определи дали извършеното деяние изобщо е обществено опасно. Когато се установи чрез експертиза приблизителен момент на употреба на наркотичното вещество и той надвишава времето на действието му върху съзнанието и поведението на водача, то се оказва, че обществена опасност липсва или тя е явно незначителна, т.е. не е налице престъпление, а присъдата следва да е оправдателна.

Обратно, когато се окаже, че моментът на употреба е близък до време с момента на проверката и веществото все още въздейства върху съзнанието и реакции на водача, то е налице престъпление и присъдата следва да е осъдителна.

Колко време след употреба засичат полевите полицейски тестове? 

Много често проверяваните шофьори чуват от полицейски служители, че тестовете могат да засекат употреба дни, седмици, а дори и месец след последната употреба. Според данните на производителя на тези тестове, това твърдение се оказва невярно.

Тези данни сочат следните периоди на засичане на употребени наркотични вещества:

1. за марихуана - до 14 часа, като се уточнява, че това време може да варира в зависимост от настройката на чувствителността на анализатора;
2. бензодиазепини - до 72 часа, като отново има уточнение, че това време може да варира в зависимост от вида на приетия медикамент;
3. амфетамини - до 72 часа;
4. метаамфетамини - до 72 часа;
5. екстази - до 48 часа;
6. хероин и морфин - до 21 часа;
7. кодеин - до 12 часа;
8. кокаин - до 60 часа
9. метадон - до 24 часа.

Съществуват ли минимални стойности, в рамките на които е допустимо шофиране след употреба на наркотици?

При уреждането на въпроса в кои случаи шофирането след употреба на алкохол разкрива обществена опасност, законодателят приема определени стойности, приемайки че концентрация на алкохол в кръвта до 0,5 промила не засяга съзнанието и реакциите на водача. Такива минимални стойности по отношение на концентрацията на наркотични вещества не са законовоопределени.

Въпреки това, обаче, такива могат да се изведат от данните на производителя относно минималното количество наркотично вещество, което се засича от полицейските тестове. Тези данни сочат следните минимални стойности:

1. за марихуана: 5 ng/mL;
2. за амфетамини: 50 ng/mL;
3. за метаамфетамини: 35 ng/mL;
4. за опиати: 20 ng/mL;
5. за кокаин: 20 ng/mL;
6. за метадон: 20 ng/mL;
7. за бензодиазепини: 15 ng/mL.

Как се извършва проверка за шофиране след употреба на наркотици?

Редът за извършване на проверки при съмнения за шофиране след употреба на наркотици е законово уреден, а неспазването му съставлява съществено процесуално нарушение, което може да доведе до незаконосъобразност на извършените полицейски действия, а оттам и до незасичитането им съда при разглеждане на въпроса извършил ли е конкретният водач престъпление.

На първо място, за да може да бъде извършена проверка за шофиране след употреба на наркотици, необходимо е конкретното проверявано лице да притежава качеството "водач" на моторно превозно средство.

На второ място, необходимо е да са налице външни признаци, реакции или поведение, които могат да наведат на съмнение, че водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. Наличието на такива признаци се установява чрез попълване на нарочен протокол по образец, който трябва да бъде връчен за подпис на проверяваното лице. Извършването на проверка при липса на такива признаци е лишена от фактическо основание, поради което е незаконосъобразна.

На трето място, необходимо е да са спазени изискванията на производителя за начина на взимане на пробата с тест. За целта е необходимо водачът да движи тампона за събиране на проба в устата си в двете посоки в продължение на 1 до 4 минути.

Във всички случаи, в които бъде получена положителна проба от полицейския тест, следва снемане на регистрационните табели на автомобила, ако той е собственост на водача, отнемане на свидетелството му за управление на МПС, както и задържането му за срок до 24 часа, придружено с поставяне на белезници. 

Практически проблеми 

Полицейските проверки за шофиране след употреба на наркотични вещества разкриват най - много нарушения, създавайки по този начин редица практически проблеми, които следва да бъдат преодоляни в съдебната фаза на наказателния процес, която си провежда, ако бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление. А такова се повдига винаги, когато в организма на проверяваното лице се установява наличие на наркотични вещества.

Първият такъв практически проблем е, че често се подлагат на тестване лица, които нямат качеството "водач на моторно превозно средство". Непознавайки добре правата си, такива хора в много случаи се съгласяват да бъдат изпробвани, а при получаване на положителен резултат се оказват обвиняеми за извършено престъпление. Подобни ситуации възникват в случаи, в които лицето се намира до автомобил и полицейските служители предполагат, че в близко време е било налице управление. Такива случаи са налице и когато полицаите не са видяли кой управлява автомобила, съответно при поискване на документите за последния по презумпция проверяват собственика.

Накрая, тези хипотези се срещат и когато срещу определено лице е подаден сигнал за шофиране след употреба на наркотични вещества, но полицейските служители реагират едва след като шофирането е отдавна преустановено. 

Когато лицето няма качеството "водач на моторно превозно средство", то няма задължение да се съгласява да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества. При издаване на акт за установяване на административно нарушение за отказ за даване на проба за употреба на наркотицие необходимо да се представи възражение, а в случай на издаване на наказателно постановление, то следва да бъде обжалвано пред съд. 

Вторият често срещан практически проблем е налице, когато водач на моторно превозно средство дава фалшиво положителна проба, но се поддава на убежденията на полицейските служители, че за него ще бъде по - добре да не дава кръвна проба, тъй като тя може да покаже месец и повече след последната употреба. Подобни внушения са неверни, освен ако не се касае за зависимост от наркотични вещества или други заболявания, които препятстват възможността на организма правилно да преработва наркотика. 

Друго често използвано внушение е, че ако водачът не даде кръвна проба, "всичко ще приключи по - бързо за него" без да се обяснява какво означава това или че ще бъде наложена само глоба. В общия случай това твърдение се придружава със забрана на проверяваното лице да се обади на близък, на работодател или на адвокат, за да уведоми, че е задържан или за да се запознае с правата си. Поради това посоченото твърдение създава у водача впечатление, че по - бързото приключване ще означава освобождаване. 

Макар това твърдение да е относително вярно, поддаването на съвета да не се дава кръвна проба има изключително негативни последици за водача. Това е така, тъй като при положителна проба за наркотици винаги се образува бързо производство. Ако не бъде дадена кръвна проба, разследването приключва за няколко дни, но с внасяне на обвинителен акт.

Едновременно с това, липсата на кръвна проба в съществена степен препятства защитата, тъй като не е възможно повторно изследване на пробата с теста, нито е възможно установяване на приблизителен момент на употреба на веществото. Също така, невъзможно се оказва и доказването, че резултатът от теста е фалшиво положителен. В този случай единствената възможност за ефективна защита е да се установи неспазване на процедурата за взимане на пробата, като по този начин се разколебава обвинението. 

Накрая, практически проблем възниква и при липсата на мобилни апарати за изпробване за употреба на наркотични вещества, каквато се наблюдава в по - малките населени места. В този случай проверяваният водач се отвежда в най - близкото районно управление на полицията, където да бъде изпробвано. Законът, обаче, повелява, че проверките за употреба на наркотични вещества с тест се извършват на място. Тоест, отвеждането в съответното районно управление на МВР представлява незаконосъобразно задържане.