Лизинг. Разлика между финансов и оперативен лизинг

article-image


Лизингът е особен вид търговска сделка. Често в своето ежедневие, поради недостатъчна осведоменост, потребителите на финансови услуги я определят като „продажба на изплащане“, което води до разминавания в очакванията на лизингополучателя и действителните последници от договора.

Понятието за лизинг е дефинирано в Търговския закон (чл 342 от ТЗ), като законодателят го определя като правоотношение, при което „лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение“ . Следва да се отбележи, че при този вид сделка за лизингополучателя винаги е налице възможност да стане собственик на лизинговата вещ. Последното разграничава лизинга от други подобни облигационни отношения като заема за послужване, наема, продажбата на изплащане и др.

При внимателен прочит на разпоредбите може да се изведе изводът, че съществуват два основни вида лизинг- финансов и оперативен. И за двата типа сделки задължението на лизингодателя е едно и също, а именно: да предостави вещ за ползване на лизингополучателя срещу договореното възнаграждение. Разликата между тези облигационни отношения се откриват в детайлите на самите сделки и тяхната същност. В настоящото изложение ще посочим най- важните такива.

На първо място, за финансовия лизинг е характерно, че вещта, обект на договора, не е собственост на лизингодателя. Последният по силата на сключения договор се обвързва да придобие собствеността върху уговорената вещ, като впоследствие я предоставя на лизингополучателя. Така на практика се сключва още един договор- този за закупуване на лизинговате вещ, с който впоследствие лизингодателят ще се легитимира като собственик пред лизингополучателя. Следва да се отбележи, че при оперативния лизинг отношенията не стоят така. При този вид сделка лизингодателят е собственик на отдаваните под формата на лизинг вещи. Той може да ги е придобил по силата на предходна сделка за покупко-продажба или да участва в тяхното производство и разпространение. На пръв поглед тази разлика е несъществена и няма практическо приложение спрямо страните. Това съвсем не е така. Посоченото различие може да даде отражение в различни области от ефекта на оперативния и финансовия лизинг, като размера на уговорената неустойка и допустимият й максимален размер, гаранционните условия, експлоатацията и поддръжката на вещта.

На следващо място, разлика се открива в отношенията, които настъпват, когато лизинговата вещ погине. Именно тук различието между двете сделки е най-голямо. Следва да се отбележи, че във вещното право основен принцип е собственикът да носи риска за своите вещи. Това правило се прилага с пълна сила и при оперативния лизинг, докато при финансовия- законодателят е допуснал изключение. При финансовия лизинг, когато вещта погине, последиците са за сметка на лизингополучателя. Въпреки че последният не е собственик на вещта, същият ще трябва да продължи да изпълнява основното си задължение по договора за финансов лизинг, а именно: да извършва погасителни вноски. Последното се налага независимо от обстоятелството, че лизингодателят се намира в невъзможност да предоставя необезпокоявано лизинговата вещ. Няма значение и причината, поради която обекта на лизинг не е наличен. Практиката не прави разлика между това дали вещта е унищожена напълно, частично повредена, противозаконно отнета или изгубена.

Специфичното разпределяне на риска при финансовия и оперативния лизинг води до особени различия в няколко хипотези. Така например лизингополучателят при финансовия лизинг притежава правен интерес от определянето на застрахователното обезщетение при възникване на застрахователно събитие. Той ще може да прояви процесуална активност, когато такава се дължи от лизингодателя, но последният не я осъществява в пълен обем или проявява незаинтересованост. Освен застрахователни претенции, лизингополучателят може да търси правата на лизингодателят, който той притежава спрямо доставчика на лизинговата вещ- рекламационни, гаранционни права и т. н.

Лизингът е особен вид търговска сделка, която е разпознаваема в гражданския оборот, но едновременно с това в някои свои аспекти може да подведе потребителите. Разбира се, настоящото изложение не може да обхване всички спецефичности на този вид договор, както и неизчерпва различията между двата основни вида лизинг. В случай че в статията не откривате насоки за конкретния Ви казус, можете да се обърнете за помощ на посочените контакти в сайта.

author-image

адв. Борислав Караколев

адв. Караколев завършва специалност "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". По време на своето следване натрупва опит в областта на изпълнителното производство, търговско и банково право. През 2017 г. се вписва в Софийска адвокатска колегия. Занимава се активно със семейно, вещно и облигационно право.