Съгласно чл. 21, ал. 1 от действащия СК построената
по време на брака сграда върху земя, собственост на единия съпруг, представлява
съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.
В изложението на
тълкувателното решение се споделя, че: „Според
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити.“
Освен
това се допълва, че: „Липсата на акт за надлежно учредяване право на строеж в
полза на съпруга-съсобственик, води до придобиване на идеална част от сградата
от третото лице-съсобственик, съответна на частта му от поземления имот.“
Също
така ВКС посочва, че при извършен строеж от съпрузи, спрямо които се прилага
режимът на СИО, в съсобствен между единия от тях и трето лице поземлен имот,
без учредено право на строеж, и когато другият съпруг е участвал пряко или
косвено в строителството, са налице всички предпоставки за включване на
построеното в съпружеската имуществена общност.
В тълкувателното решение на
ВКС се казва, че само когато в отношенията между съпрузите се прилага
режимът на разделност, частта от построеното, съответстваща на правата на
съпруга върху земята, ще е негова лична собственост.
С оглед изложеното, ВКС
приема, че при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено
право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице,
частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността
върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), ако
в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът на общност съгласно чл. 18, ал. 1,
т. 1 от Семейния кодекс.
