С настоящото тълкувателно решение № 1/2020г. от
27.04.2022г. ВКС дава отговор на въпроса кога съдът се произнася служебно за
нищожността на правните сделки.
В изложението на тълкувателното решение върховните
съдии споделят, че при сключване на договор „договорната автономия не е абсолютна, тя е
ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на
правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността
и да приложи закона точно“.
Освен това се допълва, че: „след като
страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят
в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да
понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде
констатирана служебно. Обратното тълкуване е неприемливо, защото нарушава
баланса между основните принципи на гражданския процес като абсолютизира
диспозитивното начало за сметка на законността и служебното начало, задължаващи
съда да следи за спазването на императивните правни норми, които са основа на
обществения ред.“
В
тълкувателното решение върховните съдии заявяват, че „съдът е длъжен да се
произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от
съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно
известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното
начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва
служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно
доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без
да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани
доказателства, от които тя може да се установи,
по силата на чл.235 ал.2 ГПК,
съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях
факти“
С оглед
изложеното, ВКС приема, че съдът е длъжен да се произнесе служебно за нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
