Коментар на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

article-image

Представяме интервю на Кристина Караколева, управляващ съдружник в „Караколеви и партньори“, за www.hubavajena.bg (https://hubavajena.bg/yuridicheska-pomosht-koronavirus-2/)

На 13 март 2020 е обявено извънредно положение по предложение на правителството. Може ли да ни разясните какво по същността си представлява извънредното положение?


Съгласно Конституцията на Република България, гражданите притежават определени права като право на живот, на лична свобода и неприкосновеност, на свободно придвижване, образование, свобода на личната кореспонденция, на съвестта, свободата на мисълта и др. Самите права представляват правно признати ценности. Те са свързани с човешката личност във физически, социален и духовен аспект.

Правата се упражняват в законоустановени граници, които образно казано се преминават при злоупотреба с тях или при упражняването им до степен накърняване правата и законни интереси на други лица.

Правата на гражданите са неотменими с конституционното им прогласяване. Самата Конституция има непосредствено действие. Те следва да са юридически гарантирани: чрез механизми, институти и способи, а държавата е длъжна да създаде условия за тяхното осъществяване.

Конституцията предвижда възможност упражняването на някои от тези права да бъде временно ограничено със закон при извънредно положение, като с него е приравнена войната. Има права, които не могат да се ограничат, като например правото на живот, свободата на вероизповедание и др.

Бихме могли да кажем, че настоящата ситуация е безпрецедентна. Обявеното извънредно положение, с което се възлага на Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки, целѝ овладяване на ситуацията на разпространението на пандемията от COVID- 19 в Република България.

Кои са съществените изменения, които се въвеждат със Закона за извънредното положение?


Не бих ги разделила на съществени и несъществени. Всяко изменение, което внася промяна в нечия правна сфера, е съществено за този, за който се отнася. Примерно срещу вас може да не се водят изпълнителни производства, но висок процент от българите се явяват длъжници по дела и разпоредбите, с които се въвеждат „облекчения“ за длъжниците, ще са правно значими за тях.

По отношение на тези производства е решено да спрат всички обявени публични продани и въводи във владение, като след отмяна на извънредното положение те ще се насрочват наново. Освен това не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване. Не се извършват и описи на вещи, собственост на физически лица. Предвижда се изключение за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуални и давностни срокове и др. , а някои срокове се удължават с един месец от отмяна на извънредното положение. Спрени са сроковете и за почти всички дела, освен някои наказателни.

Ограничават се и нотариалните производства до неотложни такива.

Налице е промяна, която касае последиците от неизпълнението на задължения по заварени договори, като се предвижда до отмяната на извънредното положение, да не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Освен това временно не се прилагат последиците на предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.


Много от нашите читатели се интересуват как се уреждат трудовите правоотношения през периода на извънредното положение?


В Закона за извънредното положение се урежда, че без съгласието на работника или служителя, работодателите ще могат да предоставят само платен годишен отпуск на работниците и служителите си. Има ограничение и в размера на отпуска, който може да бъде до 1/2 от годишния такъв. Освен това, пак по преценка на работодателя, ще може да се работи „homeoffice”, т.е. дистанционно, независимо от съгласието на работника или служителя. Разбира се, това е една възможност за работодателя и за да се реализира, трябва и естеството на работа да го позволява.

Работодателите имат възможност временно да преустановят работа. Преустановяването може да касае част от предприятието, като се допуска преустановяването да е и по заповед на държавен орган. В този случай работодателят е длъжен да не допуска работниците/служителите до работните им места. За времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Възможност за работодателя е да установи и непълно работно време за периода на извънредното положение.

Задължени ли са работодателите да осигурят маски и дезинфектанти?


Препоръчано е на работодателите да минимализират риска от заразяване на персонала, както и да предприемат мерки против разпространение на вируса, които могат да бъдат организационни и технически. Маските и дезинфектантите са дефицитни. В условия на форсмажор приоритетът не позволява работодателите примерно да бъдат снабдени с предпазни средства преди медицинските лица.

Ако персоналът желае да ползва годишен отпуск въпреки волята на работодателя, как е уредено това в закона?


Като критерий за допустимостта на искането законът предвижда то да е направено от лимитивно изброени лица. По искане на тези лица работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен или неплатен отпуск при обявено извънредно положение. Това могат да бъдат лица с трайно намалена правоспособност, майка на дете до 12 години или на дете с увреждания, самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст, бременна или жена в напреднал етап на лечение ин –витро и др.

Лечението ин-витро е все по разпространено в България. Може ли да разясните при кои условия пациент в процедура по ин-витро може да се позове на Закона за извънредното положение и с това да поиска отпуск?


Дотук изяснихме, че ако сме в напреднал етап на лечение ин-витро, работодателят няма право на преценка, а е длъжен да даде искания отпуск. Съгласно Кодекса на труда, "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Това означава, че ако жената е в период на стимулация (периодът, предхождащ пункцията), работодателят има право да откаже искания отпуск.

Считам, че това не е целесъобразно, тъй като стимулациите продължават средно две-три седмици, а в края на стимулацията е т.нар. пункция. Често по време на стимулациите се приемат медикаменти, които целят да се намали имунитета с оглед увеличаване успеваемостта на предстоящ трансфер. Ако по време на стимулацията,пациентът е изложен на по-висок риск от заболяване и този риск се реализира, както и с оглед инкубационния период на вируса, това може да повлияе на резултата от ембриотрансфера.

Вън от горното, „напреднал етап“, съгласно закона, е с продължителност до 20 дни. Но какво ще се случи с жените, на които им предстои примерно т.нар. „замразен трансфер“, който може да се осъществи месеци, години и т.н. след пункция?

Правото е динамично, защото цели да уреди обществените отношения, които се изменят постоянно. Разпоредбите на Кодекса на труда са предназначени да защитят жените в процедура по ин-витро в условия, различни от тези на пандемията. Със Закона за извънредното положение изоставането на правото можеше „да се навакса“, но то като че ли остана в немощ крачка назад.

Като юрист считам, че етапът на лечението не трябва да е предпоставка да се ползва отпуск в условията на пандемия. Редно е всички жени, които са в процедура по ин-витро, независимо от стадия на своето лечение, да имат тази възможност и по този начин законът да обезпечи вероятността за по-успешен резултат, който обективно е общественозначим.


Източник: www.hubavajena.com