В кои случаи се приема, че договорът е сключен при измама, какви са последиците за страните и способите им за защита?
Измамата като основание за унищожаване на договора
Догорите могат да страдат от различни недостатъци, които водят до тяхната нищожност /сделката не поражда правно действие изначално/ или унищожаемост /сделката обвързва страните до прогласяване унищожаване на правната връзка/. Измамата е едно от основанията за унищожаване на сделката /наред с другите основания за това: недееспособност, грешка, заплашване или крайна нужда/. Във всяка от тези хипотези порокът засяга процеса на волеобразуване на едната страна по договора.
Същността на измамата при сключване на договор.
Чл. 29 от ЗЗД регламентира измамата като „основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.“ За да е налице хипотезата на договор, сключен при измама, е необходимо една от страните по договора да е сключила този договор, като е била заблудена относно:
- качествата на субекта, с когото договаря
- относно съдържанието на договора или последиците, които той ще породи.
Едната страна следва умишлено да е въвела в заблуждение насрещната така, че тя да бъде мотивирана да сключи договора, защото ако тя би била наясно с действителното положение, не би го сключила.
Договорът е сключен при измама, когато са налице няколко елемента, а именно:
- да бъде сключен договор
- едната страна по този договор да е била подведена умишлено от другата страна (или от трето за договора лице, но със знанието на насрещната страна по договора)
- заблуждението да е довело до формиране на мотивацията у страната да сключи този договор.
Как се въвежда в заблуждение, за да се приеме, че е налице измама?
Въвеждането във заблуждение може да е осъществено чрез активно създаване на грешна представа или чрез потвърждаване и поддържане на вече формирана невярна представа, която насрещната страна има за действителното положение.
Какви са правните последици и способите за защита на страните, сключили договор при измама?
За разлика от по-тежките пороци, които носят нищожността на договора, на които могат да се позоват всички, унищожаване на договора поради измама може да иска само тази страна, чиято воля е опорочена при сключването /измамената/. Другата страна по договора не може да се позовава на този порок, тъй като нейната воля за встъпване в правоотношението не е засегната. Пред страната, сключила договор при измама, има няколко възможности.
- На първо място, тъй като както бе посочено по-горе унищожаемите сделки пораждат своето правно действие, страната, чиято воля е била опорочена при сключването на договора, може да потвърди сделката, ако тя желае запазването на сключения договор. Потвърждаването стабилизира за в бъдеще договора, тъй като с него страната се отказва от правото си да иска неговото унищожаване.
Тогава той става действителен и всяка от страните следва да изпълни поетите задължения по него. Потвърждаването може да се извърши писмено, като се посочи конкретното основание за унищожаване – измамата или чрез конклудентни действия като страната, чиято воля страда от недостатъка, изпълни поетите по договора задължения.
- На второ място, страната, чиято воля е била опорочена при сключване на договора може да се обърне към съда с искане сключеният договор да бъде унищожен. По предявеният иск съдът следва да унищожи създадената между страните правна връзка с обратна сила. С влизане в сила на решение по такъв иск отпадат всички последици на сключения договор.
В отношенията между страните се поставя положението сякаш този договор никога не е съществувал и даденото по него следва да бъде върнато на страната, която го е дала. Този иск може да се предяви в сравнително кратки срокове, в настоящата хипотеза срокът е тригодишен от откриване на измамата. Ако даденото по договора не може да бъде върнато в натура, следва да бъде дадено парично обезщетение.
В случай че смятате, че сте станали жертва на измама - може да се свържете с Адвокатска кантора "Караколеви и партньори" за съдействие.
