В практиката си доста често се сблъскваме със случаи в които клиенти притежават запис на заповед и искат да реализират правата си по него. Това може да стане само, ако документът отговаря на законовите изисквания за „запис на заповед“.
Тази статия има за цел да ви разясни какво е необходимо за да бъде един документ „запис на заповед“, съгласно закона, и как можете да се възползвате от правата си по него.
Какво е запис на заповед?
Записът на заповед е едностранна, формална сделка, с която издателят безусловно обещава да плати определена сума пари на поемателя на падежа, посочен в документа.
Страни по записа на заповед са Издател/длъжник/ и Поемател/кредитор/. В някои случаи записът на заповед може да се подпише от авалист – лице, което обезпечава задължението на издателя по записа на заповед и дължи изцяло или частично сумата посочена в документа.
Записът на заповед трябва да съдържа:
- наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
- безусловно обещание да се плати определена сума пари;
- падеж;
- място на плащането;
- името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
- дата и място на издаването;
- подпис на издателя.
Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в случаите, определени в чл. 536 ал. 2, 3 и 4 от Търговския закон.
Как да си получа парите от задължение по запис на заповед?
Ако притежавате документ, който отговаря на изискванията описани по-горе и падежът за плащане на сумата е настъпил Вие можете да реализирате правата си по него.
Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. В този случай записът на заповед трябва да бъде предявен за плащане. Срокът за това е една година от издаването му. Предявяването по своята същност е покана за изпълнение на менителничното задължение.
Кредиторът има следните възможности да реализира правата си по записа на заповед:
Заповедно производство по чл. 417 от ГПК при запис на заповед
Това е законово регламентирана, ускорена, съдебна процедура, която дава възможност на кредитора да се снабди с изпълнителен лист срещу платеца в производството по чл. 417 от ГПК, въз основа на записа на заповед може. За целта се подава заявление по образец към което се прилага оригиналът на записа на заповед и доказателства за предявяването/ако такова е направено/.
Когато със заявлението е представен записа на заповед на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
За да започне събиране на вземането по изпълнителния лист е необходимо кредиторът да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител, като последният има правомощията да налага запори и възбрани върху имуществото на длъжника, за да удовлетвори кредитора.
Съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист.
Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а. ГПК
Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Неподаването на възражение срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение стабилизира същата.Ако е подадено възражение съдът указва на заявителя/кредитора/, че може да предяви установителен иск чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането.
Ако е подадено възражение кредиторът трябва да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист.
Целта на производството по иска е да се установи дали длъжникът дължи сумата по записа на заповед или не. Предявеното вземане в исковото производство, следва да съвпада с вземането в заповедното производство, както по страни, така и по юридически факт, от който е възникнало, вид, падеж и размер.
Влязлото в сила съдебно решение стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение, което позволява на кредитора да продължи с изпълнението върху имуществото на длъжника.
Предимства на заповедното производство са, че при подаване на заявление по чл. 417 от ГПК се заплаща държавна такса от 2% върху претендираната сума, а останалите 2% - при предявяване на иска (ако тази фаза бъде достигната).
Осъдителен иск по задължение по запис на заповед
Кредиторът може има право на избор – да започне производство по чл. 417 от ГПК или да предяви пряк иск по чл. 531 от ТЗ. Това той може да направи, ако давността по записа на заповед не е изтекла.
Искът е пряк осъдителен иск и се предявява по пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Ако пропусне този срок кредиторът може да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.534,ал.1 ТЗ. Срокът за този иск е отново 3 години.
При предявяване на иск се заплаща пълният размер на държавната такса - 4% върху претендираната сума.
Давност при задължения по запис на заповед
По отношение за заповедното производство/ установителния иск/ и по отношение на прекия осъдителен иск за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност, а не общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
На сайта ни може да откриете информация за института на давността, както и как се прилага той.
При уреждане на отношенията между кредитор и длъжник относно запис на заповед Ви съветваме да се обърнете към опитен адвокат.
Ако във ваша полза е издаден запис на заповед или сте длъжник по такъв можете да се свържете с АД „КАРАКОЛЕВИ И ПАРТНЬОРИ“, за да Ви предоставим съдействаме и да упражните правата си съобразно изискванията на закона.
