Трудовото правоотношение по смисъла на Кодекса на труда (КТ), независимо индивидуално (чл.1 ал.2 КТ) или колективно (чл.2 КТ), е отношение между наемните работници и техните работодатели и техните общности, при и по повод полагането на зависим труд. Възникването най-често е следствие на сключен трудов договор, но е възможно това да стане и чрез избор (Глава V; Раздел III КТ) или конкурс (Глава V; Раздел IV КТ).
Този вид обществено отношение създава връзка между едно лице (работник/служител), предоставящо работна сила и друго лице (работодател) - ползващо се от тази чуждата работна сила. Вследствие на това и за двете страни възникват права и задължения, част от които са определени в договора, а за неуредени въпроси се прилага Кодекса на труда.
При сключен трудов договор едно от задължения на работодателя по трудово правоотношение е да удържа процент от брутното възнаграждение с цел внасянето на осигуровки по личната партида на служителя.
В този случай служителят се явява осигурено лице - термин, който е легално определен в §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване:
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
А от друга страна работодателят се окачествява като осигурител, което по смисъла на чл.5 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) може да бъде “всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица”.
Отделно от това в ал.2 на чл.5 КСО се определя възможността едно лице да се самоосигурява, като в този смисъл същото само и за своя сметка плаща периодично своите осигурителни вноски към НАП. Задължителните осигурителни вноски тук са тези за социално осигуряване и за здравно осигуряване, уредени в Кодекса за социалното осигуряване и Кодекса за здравното осигуряване.
Задължителни осигурителни вноски:
- 19,8 % за пенсии за родени преди 1 януари 1960 г., както и лицата по чл. 4б от КСО
- 14,8 % за пенсии за родени след 31 декември 1959 г.
- 3,5 % за фонд “Общо заболяване и майчинство”*;
- 5 % за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд за родени след 31 декември 1959 г.;
- 8% за здравно осигуряване
Защо е важно да бъдете осигурявани на реалната ви заплата?
По същността си осигурителните вноски имат социален характер и са с целево предназначение. Макар да се смята, че имат сходство с данъците, то те в никакъв случай не могат да бъдат отъждествени. Плащането на данък е задължение на всеки гражданин, закрепено в чл.60 Конституцията на Република България. Те са установени със закон и зависят от доходите и имуществото на данъкоплатеца.
Основната им цел е набиране на средства за издръжка на държавата, държавните органи и осъществяването на обществена дейност. Иначе казано държавата, събирайки данъци, набира средства, които преразпределя в различни направления.
Осигуровките или както се наричат в закона “осигурителни вноски” представляват едно плащане, наложено от държавата със закон, срещу което ни се гарантира възможност за възползване от определена персонална услуга.
Плащането на осигуровки се осъществява всеки месец, като е определено със закон, че разпределянето на тежестта на вноските е 60 на 40 в тежест на работодателя. Подредени в низходящ ред 5-те вида осигуровки са:
- за държавна пенсия
- за втора пенсия
- за здравно осигуряване
- за осигуряване в случай на безработица
- за общо заболяване и майчинство
Освен изброените, задължение за работодателя е да заплаща самостоятелно и една допълнителна осигуровка “Трудова злополука и професионална болест”.
Част от обществото не съзнава необходимостта и ползите от удържането на определен процент от реалното трудовото възнаграждение. Макар тези суми да не достига физически до нас, то те имат своята възвръщаемост във времето.
Плащане на пенсионни осигуровки - Определяне на бъдещата пенсия:
Пенсионирането, за повечето от нас, е едно далечно във времето събитие, което настъпва след навършване на пенсионната възраст. От този момент нататък лицето /т.нар. пенсионер/ започва да получава ежемесечно сума пари. Последната се формира именно на база осигурителния му доход за определен времеви период.
Именно затова е важно осигуряването да е с оглед реалното парично възнаграждение, което получаваме от нашия работодател. Няма възможност да се претендира сума, която е по-висока от минималната пенсия, ако през годините сме осигурявани на минималната работна заплата.
Обезщетения за временна нетрудоспособност или бременност и раждане:
С плащането на здравните осигуровки на лицето за него се открива възможността да получи медицинско обслужване и болнично лечение.
Обезщетението обаче при нетрудоспособност или бременност се определят от НОИ и са 80-90% от месечното възнаграждение на лицето по трудов договор.
Трудност при отпускане на заем от банкова институция
За банковите институции, в случай на отпускане на средства за покупка на недвижим имот или движима вещ (най-често моторно превозно средство), е важно да се гарантира възможността лицето да погасява вноските си. Именно поради това, често се изисква и доказване на доходите.
В случай че в договора с работодателят е написано минималното за страната възнаграждение или по-малко от реалното възнаграждение на лицето, то за банката заплатата, която взима лицето не е явна. Иначе казано, банката не може да бъде сигурна за дохода на лицето и то не може да гарантира платежоспособността си и възможността да покрива вноските си по кредита.
Това са само част от трудностите и неприятните последици, които възникват вследствие на подписване на договор за по-ниско от реалното възнаграждение или неплащане на пълния размер на осигуровките съобразно трудовото възнаграждение, когато лицето е избрало да си ги плаща само.
Въпреки множеството информация в интернет пространството, все още се наблюдава тенденция работодателите да осигуряват служителите си на по-ниски от реалните заплати. За това вина имат и служителите/работниците, които се съгласяват на тези условия.
От една страна, основните причини, поради които това се случва е именно недостатъчната информираност на служителя за значението на брутната заплата и заплащането на реалните осигуровки и от друга страна - страх на служителя от предявяване на основателни претенции и отстояване на законови права.
Изчисляването на размера на осигуровките представлява трудност за голяма част от хората и предимно лица, занимаващи се със счетоводство и експерти в областта на данъчното и осигурителното право са наясно с принципите на изчисляването им.
Въпреки това, във изключително и само Ваш интерес е да следите дали работодателят Ви въобще заплаща тези парични суми към Националната агенция по приходите. Това става като проверите фиша си за месечна заплата, където се отразява дали са заплатени социалните Ви осигуровки. Друг, по-ефикасен и прозрачен метод за извършване на проверката, е чрез ПИК - код /Персонален идентификационен код/ в електронния сайт на НАП, секция “Електронни услуги”.
Какво да направите, ако не ви осигуряват на реалната заплата?
Ако след извършване на проверката достигнете до извода, че не са внесени необходимите осигурителни вноски, даващи ви възможност да използвате различни социални и здравни обезщетения, може да се свържете с нас, за да Ви помогнем и осигурим Вашата пълна защита.
Вариантите за действие са следните:
- Прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие:
Налице е възможността да се прекрати трудовият договор без предизвестие от страна на работника или служителя. В повечето случаи предизвестието е акт в писмена форма, което съгласно трудовият договор трябва да бъде подадено известен период от време по-рано:
при трудов договор, сключен за неопределен период от време срокът е 30 дни, 2 месеца или максимално 3месеца;
при срочен трудов договор - предизвестието се подава 3месеца предварително, но не повече от остатъка на срока на договора, когато е по-малко от 3м.;
Когато обаче сте в хипотеза, в която работодателят Ви не спазва задължение и ангажимента си да заплаща необходимите Ви осигуровки, тези срокове не е необходимо да се спазват. Разпоредбата на чл. 327 ал.1 т.2 е в тази връзка “Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване.”
- Сезиране на Национална агенция по приходите:
“В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.” - чл. 62 ал. 3 Кодекс на труда
Разпоредбата на чл. 62 ал.3 е изрична, че задължение на работодателя или упълномощено от него лице е да впише/регистрира трудовият договор, когато същият бъде сключен. Така институцията има възможност да провери по отношение на всеки субект, в качеството му на работодател, дали изпълнява задължението си - в срок да внася необходимите осигорителни вноски. При констатиране на лоша практика от страна на работодателят, НАП разполага с възможност за събиране на неплатени в срок за доброволно плащане публични задължения - например налагане на обезпечителни мерки.
- Сезиране на Инспекцията по труда:
Тази институция има възможността да образува проверка и да състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в случай че се констатира, че не са внесени необходимите осигурителни вноски. Административното нарушение на работодателя не е едно - за общото неспазване на задължението, а са отделни за всеки конкретен месец, в който не е не е извършвал необходимите действия.
В тази връзка, може да се запознаете с ТР №77 от 1984 год. на Общо събрание на Наказателната колегия на Върховния съд.
В допълнение, при такъв тип нарушения - неизпълнение на задължение към държавата, съгласно чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания, наказващият орган не взема предвид вината и нейната форма. От значение е само установяването на задължението и неговото неизпълнение.
- Сезиране на компетентния съд:
Не следва да се изключи и възможността да се сезира съответният съд и да се поиска заплащане на дължимите осигуровки. В случай, че осъдителната претенция е за заплащате на дължимите осигурителни вноски от работодателя към ищеца /работника или служителя/, то това няма как да стане и е по-вероятно производството да бъде прекратено в тази му част. Трябва да се отчете факта, че осигурителните вноски не се дължат пряко на осигуреното лице, а на Националния осигурителен институт. Именно поради това претенцията ще е насочена към заплащане на задължението към НОИ.
