Казусите, свързани със застрахователните отношения в България, са едни от най-често срещаните в съдебната практика. Застрахователите нерядко отказват изплащане на обезщетения дори и при липса на достатъчно правни основания за това.
В практиката на кантората ни се наблюдава ясно изразена тенденция: нарастващ брой спорове, свързани с така наречената „тотална щета“.
Този термин често се използва от застрахователя като инструмент за ограничаване на отговорността му – било чрез занижаване на размера на обезщетението, било чрез пълно пренебрегване на претенцията. В редица случаи се излагат формални или неубедителни аргументи, целящи да се възползват от липсата на информираност у застрахования относно правата му.
Настоящата статия цели да Ви запознае с основните положения на застраховането при татална щета, какво представлява тя и как се определя обезщетението й.
Какво представлява тоталната щета в българското застраховане?
Определението за тотална щета се намира в чл. 390 от Кодекса за застраховането, като ясно гласи, че:
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или
2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
Извън това определение бих добавил, че тотална щета имаме и когато ремонтът на въпросното МПС е практически невъзможен, но не надвишава 70 % от стойността му. Това може да се получи в изключително редки случаи и повече касае колекционерските автомобили, за които няма резервни части и не могат да бъдат реставрирани. В същото време повреденият детайл е от степен таква, че автомобилът повече да не може да бъде използван по предназначение.
От горното става ясно, че тотална щета имаме, когато ремонтът на увреденото МПС е икономически нецелесъобразен и действителната му стойност надвишава със 70 % стойността на автомобила.
Все пак, трябва да се отбележи, че стойностите в проформа фактурите могат да бъдат с различни с огромни диапазони в крайната сума според зависи от вида сервиз – официален на марката, доверен или алтернативен.
Тогава релевантен остава въпросът – коя е стойност следва два бъде меродавна по конкретния случай и дали можем да заявим, че има тотална щета, ако офертата на официалния сервиз надхвърля 70 % от стойността на автомобила, докато оферта от алтернативен сервиз е наполовина по-евтина.
За коректен отговор – трябва да се изследват фактическите обстоятелства около автомобила и в частност гаранционните му условия.
Важно е да се разбере дали автомобилът е в гаранция – дали е изминал периодът от време, заложен в гаранционните условия на марката, респективно дали е преминат пробега.
Ако моторното превозно средство е все още в гаранция и е настъпило застрахователно събитие – то меродавна за определяне дали е налице „тотална щета“ ще бъде проформата, издадена от официалния сервиз.
Обратното – ако автомобилът не е в гаранция – трябва да се вземе под внимание проформата на алтернативния или доверения сервиз. Ако офертата им надхвърля 70 % от стойността на автомобила, то тогава безспорно е налице тотална щета.
Какво е застрахователното обезщетение, което застрахователят дължи при тотална щета?
Масово застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета се определя като 70 % от стойността на автомобила.
Дали обаче това правило се спазва винаги и по-важното: дали ТРЯБВА да се спазва винаги?
Отговорът на този въпрос е „НЕ“. В някои случаи застрахователното обезщетение може да надхвърли значително 70 % от стойността на автомобила, а дори да достигне 100 % от неговата стойност.
Това зависи от обстоятелството каква е реалната стойност на запазените части и дали могат да бъдат реализирани на вторични пазар. Разбирайте, какви са здравите елементи, останали по Вашия автомобил и дали те биха могли да бъдат реализирани при продажба за части, а ако могат- на каква стойност.
Това се изследва, доколкото се приема, че запазените части на автомобила остават за Вас и следователно ще се обогатите при тяхната продажба. За това при определяне на застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета – застрахователят ги оценя и изплаща застрахователно обезщетение, намалено със стойността на запазените части.
Сами разбирате, че при напълно опожарен автомобил застрахователят следва да заплати пълната стойност на автомобила /застрахователната сума/, тъй като напрактика останките от такъв автомобил са неизползваеми и не могат да бъдат реализирани на вторичния пазар, освен за скраб.
Пример за дължимо застрахователно обезщетение в размер на 100 % при тотална щета:
Притежавате автомобил Х на стойност 10 хиляди евро. Същият е попаднал в наводнение, вследствие на което е в състояние на невъзможност да бъде възстановен и ремонтът му надвишава 70 % от действителната му стойност.
По време на наводнението автомобилът е влачен от водната стихия, обърнат е по таван и е заварен в дере. Всички външни детайли като брони, калници, подкалници, прозорци, фарове и стопове са компрометирани – издрани, намачкани и изпочупени. Електрониката и интериора на автомобила са невъзстановими. В скоростната кутия и мотора са разположени множество външни тела, кал, тиня и отломки.
Така описан автомобила – няма нито един детайл, който да бъде реализиран на вторичния пазар. Той може да бъде продаден единствено като тегло полезна маса, респективно да бъде „върнат“ за преработка. За това нещо ще получите средно около 500 евро.
При така изнесената фактическа обстановка застрахователят следва да изплати пълната стойност на автомобила, като единствено ще има правото да приспадне 500 евро от застрахователно обезщетение, равняващо се настойността на „връщане“ на колата за преработване на благородните и цветни метали.
Пример за дължимо застрахователно обезщетение от 90 % при тотална щета:
Притежавате автомобил, струващ отново 10 хиляди евро. Претърпявате тежък инцидент с него, като колата претърпява няколко превъртания по таван. Вследствие на ПТП-то автомобилът се установява, че е невъзстановим и е налице тотална щета.
Единственият запазен детайл от него е мотора и скоростната кутия на обща стойност хиляда евро или 10 % от неговата стойност.
При този пример застрахователят ще е длъжен да Ви плати 90 % от стойността на автомобила, като за Вас ще остане възможността да продадете мотора и запазената скоростна кутия.
Заключение:
При наличие на тотална щета застрахователното обезщетение може да варира от 70 % до 100 % от стойността на автомобила. Колко точно трябва да се заплати от застрахователя подлежи на преценка при всеки отделен случай.
При всички положения, ако се разпознавате в горните примери – трябва да знаете, че застрахователят Ви дължи повече от стандартно определените 70 %.
Ако попадате в тази графа – препоръчваме да се свържете с адвокат по застрахователно право, който подробно да разгледа застрахователната претенция и да Ви даде яснота относно Вашите правомощия.
Може ли застраховател да ми откаже, ако не искам да дерегистрирам МПС-то при тотална щета?
На практика застрахователите отказват изплащане на застрахователно обезщетение, когато не им се предостави удостоверение за дерегистрация на автомобила поради наличие на тотална щета.
На теория обаче – застрахователните дружества нямат право да отказват изплащане на застрахователното обезщетение на това основание.
Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и е в негова тежест и преценка дали ще се представят тези документи.
Представянето на удостоврение за бракуване няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна услуга.
С други думи – застрахователят ще дължи изплащане на застрахователното обезщетение при тоталната щета, но няма да Ви дължи лихвата за забава, която при стегнато движение на застрахователната преписка се равнява на около 200 лева.
При Вас си остава възможността да възстановите автомобила и да получите обезщетение съобразно запазените части. Това може да се случи при наличие на емоционална връзка между увредената вещ. Например не искате да прекратявате регистрацията, защото автомобилът би се възстановил при по-специфичен ремонт, но масово сервизите отказват.
Важно: често застрахователят отказва изпалащане заради липсата на дерегистрация. Този отказ се явява неоснователен и тогава вариантът е да заведете дело срещу застрахователя поради отказ да плати дължимото обезщетение.
Как протича делото за изплащане на застрахователно обезщетение при наличиен на тотална щета?
Кантората ни води редица дела срещу застрахователни дружества по различни застраховки, в това число „Гражданска отговорност“, „Каско“, „Застраховка живот“ и „Спедиторски застраховки“ и други.
Практиката ни показва, че почти всяко застрахователно дело преминава по сходен начин, като застрахователят оспорва редица обстоятелства, обуславящи задължението му да заплати обезщетение.
При наличие на тотална щета – липсата на представяне на удостоверение за дерегистрация – често е мотив на застрахователя да откаже финансово възмездие на застрахования. Този аргумент не се споделя от масовата съдебна практика и към този момент съдилищата еднолично се обединяват около мнението, че обезщетение следва да се плати.
Специфичното на делата срещу застраховател при наличие на тотална щета е увредения застрахован обект. Той трябва да се изследва по по-различен начин спрямо друго дело, имащо за предмет имуществено застраховане.
Така например – следва да се назначи съответната съдебно-автотехническа експертиза като се поискат отговори от вещото лице по специфични въпроси, касаещи най-вече стойността на запазените части и детайли около вероятното им реализиране на пазарът за авточасти.
Тези обстоятелства трябва да се съобразят от всеки добър адвокат, имащ практика по подобни казуси, каквито се явяват специалистите ни от кантората в лицето на адв. Борислав Караколев /с дългогодишен опит в подпомагането на застрахователните дружества на територията на Република България и участие в стотици застрахователни дела/.
Разбира се, освен нужната специфика – делото трябва да се проведе правилно и в другите му елементи, които се явяват стандартни при такъв тип казуси:
- да се защити валидността на застрахователното правоотношение
- настъпването на застрахователно събитие, което се явява покрит рис
- да се докаже финансовия размер на настъпилите щети
- налице ли е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените увреждания
- Наличие на задължение на застрахователя да плати точно претендирания размер.
Всички тези обстоятелства трябва да се поддържат в исковия процес, който обикновено преминава в няколко заседания. В хода на делото при необходимост се разпитват свидетели, представят се доказателства за годността на автомобила и неговата изправност, както и други релевантни факти.
Заключение:
Много от българските застрахователни дружества се възползват от незнанието на застрахованите лица относнот техните права и възможности. Масово застрахователите постановяват откази и се въползват от почти всеки аргумент, който звучи логично, за да не платят.
Една от най-срещаните формалности да не се изплати застрахователно обезщетение е липса на дерегистрация на автомобила при тотална щета. Това по същество е неоснователен отказ. Ако се припознавате в тази хипотеза- задължеително се свържете с нас!
