В настоящата статия разглеждаме какви условия следва да са налице, за да може да се ползвате от възможността да обявите личен банкрут или т.н. „несъстоятелност на физическо лице.“

Дали процедурата е добре да се приложи във вашия случай зависи от обективното ви фактическо и правно положение, като е необходими сами за себе си за изясните мотивите и целите си, както и да си отговорите честно на всички въпроси, които се отнасят до това да тръгнете по пътя на личния фалит.

Съветваме ви, преди да вземете това решение, да се консултирате с опитен адвокат.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ОБЯВИТЕ ЛИЧЕН БАНКРУТ?

Накратко, ако бъдете обявени в личен банкрут, непогасените ви задължения ще бъдат заличени след приключване на процедурата. Това означава, че дълговете ви могат да престанат да се дължат занапред.

В българското законодателство процесът се нарича „несъстоятелност“ и е аналогичен на този при търговските дружества, но за физически лица се използва терминът „банкрут на физическо лице“. Това е съдебна процедура, чрез която човек, който не може да изплаща своите парични задължения към кредиторите, официално заявява това и търси закрила.

Процедурата дава възможност за финансово облекчение и нов старт, като помага човек да се освободи от непосилни дългове.

КОЙ МОЖЕ ДА ОБЯВИ ЛИЧЕН БАНКРУТ?

В чл. 8 от ЗНФЛ е посочено кой длъжник е неплатежоспособен: „Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.“

Законът въведжа и критерият „добросъвестност“, за да може процедурата да не доведе до злоупотреба с право. Тази добросъвестност е в две времеви направления.

Първо, преди откриване на процедурата „добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си“.

Отделно,  по време на производството „длъжникът под страх от отговорност за вреди е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите.“

Съгласно ЗНФЛ не се счита за добросъвестен длъжник, който:

  1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
  2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
  3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
  4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
  5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
  6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
  7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
  8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
  9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
  10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
  11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.

Законът уточнява и кога е налице несъобразяване на задължението с имуществото и доходите на длъжника, като се приема, че същото е налице при несъразмерност с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка.

Освен критерият добросъвестност, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНФЛ законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия. В случай че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по този закон и по Търговския закон, прилагат се разпоредбите на Търговския закон.

КАКВО ВКЛЮЧВА МАСАТА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА ПРИ БАНКРУТА?

Масата на несъстоятелността е съвкупността от всички имуществени права на длъжника, които се включват в производството по несъстоятелност. 

Особеното е, че в масата на несъстоятелността, влиза и имущество, което е придобито по време на брака и в е съпружеска имуществена общност: „Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.“

В чл. 11 от ЗНФЛ е изяснено и обстоятелството, че масата на несъстоятелността не се включва несеквестируемото имущество на длъжника, освен  уредено в чл. 445 от ГПК. Това означава, че в масата на несъстоятелността не се включват обективираните в чл. 444 от ГПК вещи:

  • вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
  • необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността и в други земеделски произведения, ако няма такава;
  • необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
  • машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
  • земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
  • необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
  • жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
  • предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Освен тях в масата на несъстоятелността не се включва и несеквестируемия доход на длъжика, включително полученият по банкова сметка.

КАК СЕ ИЗДЪРЖА ДЛЪЖНИКА ПО ВРЕМЕ НА БАНКРУТА?

Длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи. В случай че лицето няма такива или са недостатъчни средствата за допълване на издръжката до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

ФИНАНСОВ АСПЕКТ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО БАНКРУТ

Като всяка съдебна процедура откриването на производство по несъстоятелност е обвързано с разноски. Освен адвокатското възнаграждение в производството има и други разходи, които е добре да предвидите, преди да пристъпите към процедурата. Това могат да бъдат държавните такси,  възнаграждението на синдика, разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата  и други.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕДОБРОСЪВЕСТНО ИНИЦИИРАНЕ НА БАНКРУТ

Важно уточнение е, че законът предвижда обезщетение, което се дължи от длъжник,  който подава неоснователно молба за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 14 от ЗНФЛ: „Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност.“

Тази отговорност се носи тогава, когато молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или образуваното производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника.

КАК ДА ИНИЦИИРАТЕ ПРОЦЕДУРА ПО ОТКРИВАНЕ НА БАНКРУТ?

МОЛБА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Съдебното производство започва по молба на добросъвестния длъжник.

В молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност.

Компетентен е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата.

ВАЖНО: Изменение на подсъдността по споразумение на страните не се допуска. Освен това, промяната на настоящия адрес на физическото лице длъжник в хода на производството не влияе на определянето на компетентния съд по несъстоятелността.

Молбата за откриване на производството по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника. В 14-дневен срок от обявяване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството.

Особено за производството е, че съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове. Възможно е съдът служебно да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.

Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност се извършват чрез вписването им в Регистъра по несъстоятелност. Призоваването е редовно, ако съобщението или призовката са вписани в регистъра не по-късно от 14 дни преди деня на заседанието, за което се отнасят.

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО БАНКРУТ

Съдът може да отхвърли молбата за откриване на несъстоятелност или да я уважи.  

Когато констатира, че са налице условията за това съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност. Тогава с решението си обявява неплатежоспособността, открива производството по несъстоятелност и назначава синдик. Решението подлежи на незабавно изпълнение и се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Решението за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор. Решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението е окончателно.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО БАНКРУТ

Решението за откриване на производство по несъстоятелност има няколко правни последици за длъжника.

На първо място, ограничават се правата на длъжника.

Длъжникът не може да сключва нови сделки, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Разбира се, това не касае изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника

На следващо място изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Плащанията в полза на длъжника се извършват по специалната банкова сметка на длъжника посочена в решението за откриване на производството.

На следващо място, длъжникът е длъжен да съдейства на съда в 7-дневен срок от писменото им искане.

На трето място - спират се съдебните  и изпълнителни производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника.

ВАЖНО: след откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.

Четвърто, по искане на синдика, длъжника или кредитора съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

Ако имате нужда от помощ или решение за конкретната ви ситуация, обърнете се към адвокатска кантора „Караколеви и партньори“ – нашият опит може да ви спести години тревоги и да ви насочи към най-ефективния път.