Всяко дете има право да получава необходимите средства за своето нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Издръжката е основен правен инструмент, чрез който се гарантира това право, когато родителите не живеят заедно или когато единият от тях не полага непосредствени грижи за детето.

Същевременно обаче законът признава, че обществено-икономическите условия, както и личното и имуществено състояние на родителите, не са статични. Именно поради това законодателят е предвидил възможност за изменение на вече определен размер на издръжка, включително и нейното намаляване, когато са налице определени правни предпоставки.

РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКАТА

Издръжката представлява периодично парично задължение с личен характер, което се дължи с оглед осигуряване нормални условия на живот на лицето, което има право на издръжка. При ненавършилите пълнолетие деца това задължение е безусловно и произтича пряко от закона.

Съгласно чл. 142 от Семейния кодекс размерът на издръжката се определя въз основа на два основни критерия. Единият критерий е нуждите на детето, а другият - възможностите на родителя, който я дължи.

Тези критерии са динамични, което обуславя и възможността за последваща промяна на вече присъдената издръжка.

НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО КАТО КРИТЕРИЙ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗДРЪЖКА

Нуждите на детето представляват съвкупност от всички разходи, които са необходими за осигуряване на нормални условия на живот, съобразени с възрастта, здравословното състояние и социалната среда, в която то се развива.

В съдебната практика се приема, че при определяне на нуждите на детето следва да се вземат предвид както обичайните, така и специфичните му потребности.

Като примерни разходи, формиращи нуждите на детето, могат да бъдат посочени:

  • разходи за храна и хранителни продукти, съобразени с възрастта и здравословното състояние на детето;
  • разходи за облекло и обувки, включително сезонни и спортни дрехи;
  • разходи за жилище – част от наем, режийни разноски (електроенергия, вода, отопление, интернет), доколкото детето живее в общо домакинство с родителя;
  • разходи за образование – учебници, учебни помагала, такси за детска градина или училище, уроци, курсове и допълнителна подготовка;
  • разходи за здравеопазване – профилактични прегледи, лекарства, лечение, медицински изделия, както и специализирани терапии при наличие на хронични заболявания или специфични здравословни потребности;
  • разходи за транспорт – пътуване до училище, детска градина, извънкласни занимания;
  • разходи за извънкласни дейности – спорт, изкуства, езиково обучение, които са в интерес на развитието на детето и отговарят на обичайния стандарт на живот;
  • разходи за културни и социални потребности – книги, посещения на културни мероприятия, джобни средства, необходими за социалната интеграция на детето.

Съдът съобразява нуждите на детето с обичайните условия на живот за съответната възраст и социална среда, без да допуска определяне на издръжка, която да обезпечава луксозен или обществено неполезен начин на живот.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА РОДИТЕЛЯ, КОЙТО ДЪЛЖИ ИЗДРЪЖКАТА

Възможностите на родителя за заплащане на издръжка се определят въз основа на неговото реално имуществено състояние, както и на обективната му способност да реализира доходи.

При преценка на този критерий съдът взема предвид не само действително получаваните доходи, но и потенциалната възможност на родителя да работи и да се издържа, съобразно неговата възраст, образование, квалификация и здравословно състояние.

Като примерни обстоятелства, които съдът отчита при определяне възможностите на задължения родител, могат да бъдат посочени:

  • трудови доходи от основно и допълнително трудово правоотношение;
  • доходи от свободна професия, търговска дейност или самостоятелна заетост;
  • доходи от наем, рента, дивиденти или други източници;
  • притежавано движимо и недвижимо имущество, което може да носи доход или да бъде използвано за осигуряване на средства;
  • образователна степен и професионална квалификация, които обуславят възможността за реализиране на по-високи доходи;
  • възраст и здравословно състояние на родителя, включително наличие на трайна неработоспособност;
  • наличие на други законови задължения за издръжка – към други ненавършили пълнолетие деца или пълнолетни деца при условията на закона;
  • реално полагани грижи за други членове на семейството, които изискват финансов ресурс.

Съдебната практика е последователна, че родителят не може умишлено да се поставя в невъзможност да плаща издръжка, като не работи без основателна причина или прикрива доходи, с цел намаляване на задължението си.

СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА ДВАТА КРИТЕРИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗДРЪЖКА

Размерът на издръжката се определя след съвкупна преценка на нуждите на детето и възможностите на родителя. Нито един от двата критерия не е самостоятелен и не може да бъде разглеждан изолирано.

Целта на закона е да се постигне справедлив баланс между интереса на детето да получи необходимите средства за развитие и възможностите на родителя да изпълнява задължението си без да изпада в непреодолими финансови затруднения.

КОГА Е ДОПУСТИМО НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА?

Намаляване на издръжката е допустимо само при настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният ѝ размер.

Не всяко изменение на обстоятелствата е релевантно и основателно, за да се уважи иск за намаляване на издръжка. Обстоятелството следва да засяга пряко някой от двата критерия за определяне размера на издръжката. Тогава ще е налице обосновано искане за нейното намаляне.

Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата съдът може да измени или прекрати издръжката. Законът не дава изчерпателен списък на тези обстоятелства, но в съдебната практика са изведени няколко основни хипотези.

НАМАЛЯВАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ РОДИТЕЛ

Най-често срещаното основание за намаляване на издръжка е влошаване на материалното състояние на родителя, който я дължи. Това може да се изразява в:

  • загуба на работа;
  • значително намаляване на трудовото възнаграждение;
  • преминаване на по-нископлатена длъжност;
  • трайна неработоспособност или влошено здравословно състояние.

В своята практика Върховният касационен съд приема, че възможността за даване на издръжка е показател не само за основанието, но и за размера ѝ, като при трайно намаляване на доходите следва да се намали и размерът на дължимата издръжка. (така Решение № 164 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 948/2016 г., IV г. о.):

„Когато страната твърди новонастъпило обстоятелство, което е релевантно за спорното право, съдът е длъжен да обсъди доводите й и да изложи мотиви дали фактът се е осъществил и има ли претендираното правно значение. Пренебрегването на това задължение е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на постановения съдебен акт.“

Отново в решението се отчита, че въпреки увеличаване нуждите на детето през годините, същевременно на бащата, който е осъден да плаща издръжка, му се раждат още две деца, като и е налице намаляване на възнаграждението, което получава: „До 31.12.2014 г. баща й е бил в състояние да поема по-голямата част от тази издръжка, в размер 150 лв, като се има предвид необходимостта да издържа още две непълнолетни деца, а разликата да бъде поета от майката. От 01.01.2014 г. доходите на ответника са намалели почти двойно, поради което до навършване на пълнолетие на ищцата той е следвало да плаща 100 лв от дължимата й издръжка.“

Важно е да се подчертае, че временното или умишлено намаляване на доходите не представлява основание за намаляване на издръжката. Въпросът е, че моментът с умишленото намаляване е и трудно доказуем. Съдът преценява дали родителят полага усилия да реализира доходи съобразно своята квалификация и трудоспособност.

РАЖДАНЕ НА ДРУГИ ДЕЦА

Съществено обстоятелство, което може да доведе до намаляване на издръжката, е раждането на друго дете на задължения родител. Законът изисква родителят да осигурява издръжка на всички свои деца, като разпределя възможностите си по справедлив начин.

Съдебната практика приема, че при поява на ново задължение за издръжка, възможностите на родителя следва да се разпределят между всички деца, без да се допуска неравнопоставеност.

НАМАЛЯВАНЕ НА НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО

Основание за намаляване на издръжката може да бъде и намаляване на потребностите на детето, взети предвид при първоначалното определяне на размера.

Примери за такива обстоятелства са: приключване на платени извънкласни дейности; отпадане на необходимостта от скъпоструващо лечение; промяна в образователния статус и други.

Съдът извършва преценка във всеки конкретен случай, като изследва дали настъпилата промяна е трайна и дали действително води до намаляване на обичайните месечни разходи за детето.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛО ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗДРЪЖКА

Искът за намаляване на издръжка се предявява пред районния съд по настоящия адрес на детето.

Искът се предявява от родителя, който дължи издръжката.

Производството е спорно и се развива по реда на бързото производство.

В тежест на ищеца е да докаже настъпилите нови обстоятелства, които обуславят исканото намаляване.

Допустими са всички доказателствени средства – писмени доказателства за доходи, медицински документи, свидетелски показания, експертизи.

ОТ КОЙ МОМЕНТ НАСТЪПВА НАМАЛЯВАНЕТО НА ИЗДРЪЖКАТА?

Изменението на издръжката действа за в бъдеще, като новият размер се дължи от датата на подаване на исковата молба. Съдът не може да постанови намаляване със задна дата.

До влизане в сила на съдебното решение задължението за плащане остава в първоначално определения размер.

ГРАНИЦИ НА НАМАЛЯВАНЕТО НА ИЗДРЪЖКАТА

Намаляването на издръжката не може да доведе до определяне на размер под законовия минимум. Минималният размер на издръжката за едно дете е една четвърт от минималната работна заплата за страната.

Съдът се ръководи от принципа на защита на интереса на детето и не допуска намаляване, което би застрашило неговото нормално развитие.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Намаляването на издръжка е правна възможност, която цели постигане на баланс между интересите на детето и реалните възможности на родителя. То не представлява отказ от родителска отговорност, а механизъм за адаптиране на задължението към настъпили обективни промени.

Всеки конкретен случай следва да бъде преценяван индивидуално, с оглед всички относими обстоятелства и при строго спазване на законовите изисквания.

При необходимост от съдействие по дело за намаляване на издръжка е препоръчително да се обърнете към адвокат с опит в семейното право, който да защити адекватно правата и законните Ви интереси.